Възможно пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към държавния бюджет може да намали бъдещите пенсии и да ограничи инвестициите в българската икономика. Това коментираха финансисти и икономисти в ефира на Нова телевизия и Нова Нюз, като подчертаха, че пенсионните спестявания принадлежат на осигурените граждани.
Кому принадлежат средствата
Според данни на Комисията за финансов надзор към средата на 2026 г. универсалните пенсионни фондове управляват 15 млрд. евро. Финансистът Никола Филипов заяви, че тези средства не са собственост на пенсионните фондове или на държавата, а на гражданите. Те се натрупват с всяка вноска и с направените инвестиции и могат да бъдат наследени.
По думите на Филипов всеки опит да се ограничи потокът от средства към техните собственици или парите да бъдат отнети е сериозен проблем. Той допълни, че вероятно е имало подобен опит от страна на властта.
Филипов обясни, че при 1000 евро брутна работна заплата около 5% отиват в пенсионния фонд, а 148 евро от данъците се насочват към първия стълб. Според него държавата вероятно е опитала от тези 50 евро, които влизат във фонда, 25 да бъдат пренасочени към държавата. По думите му това би намалило втората пенсия.
Финансовият журналист Стефан Антонов припомни, че при тежка бюджетна ситуация в Министерството на финансите се обсъждат различни идеи. Той посочи, че през 2010 г. е имало предложение да се плаща данък върху пенсиите. Антонов заяви, че кабинетът отрича намерение за промяна, свързана с пенсионните фондове, а според него опозицията е разкрила какво са възнамерявали да направят управляващите.
Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев заяви, че средствата във втория стълб принадлежат на хората, родени след 1950 г. Според него постъпването на такива суми в държавния бюджет „взривява напълно капиталовия пазар у нас“, защото на практика ликвидира частните пенсионни фондове.
Филипов коментира и тезата, че държавният стълб осигурява реални пенсии, докато частните фондове трудно покриват инфлацията с доходността си, но редовно удържат такси. Той заяви, че НОИ е фалирала институция и че функцията на пенсионните фондове не е да осигуряват доходност на спестяванията, а да запазват покупателната им способност.
Антонов заяви, че Сметната палата е потвърдила, че от 2020 г. страната е живяла на заем. По думите му разходите са били увеличавани без осигуряването им с устойчиви приходи, което е довело до дисбаланс в бюджета и пенсионната система.
Темата за пренасочването на средства от втория пенсионен стълб към НОИ беше коментирана и в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS от икономиста Адриан Николов и проф. Гарабед Минасян. Според двамата експерти подобна промяна може да доведе до по-ниски бъдещи пенсии и да ограничи инвестициите в българската икономика.
Николов предупреди, че такава мярка би засегнала пряко личните спестявания на осигурените във втория стълб, без гаранция за компенсация чрез по-високи държавни пенсии. Той заяви, че ако държавата дългосрочно намали спестяванията във втория стълб, това директно ще намали бъдещата втора пенсия на всички, които са спестявали по този начин. Николов подчерта и значението на пенсионните средства като източник на инвестиции за българския бизнес и инфраструктурата.
Проф. Гарабед Минасян разкритикува подхода на управляващите и посочи, че липсват достатъчно анализи и ясна оценка на последствията от предлаганите бюджетни мерки. Той заяви, че управлението на държавата не се осъществява със заповеди и изисква повече анализи и подготовка. Според него правителството поставя погрешен акцент, като търси нови приходи вместо да се съсредоточи върху оптимизирането на публичните разходи.
Двамата икономисти заявиха, че всяка промяна в пенсионния модел трябва да бъде аргументирана, прозрачно представена и придружена от оценка на дългосрочните последици за осигурените граждани и икономиката.
Никола Филипов коментира и поскъпването на газа с близо 33%. Според него държавата няма какво да направи, тъй като цените се определят на международните пазари и повишението е следствие от геополитически фактори.
Румен Радев посочи, че при обсъждането на компенсаторни механизми заради цената на електроенергията трябва да се следят осреднените цени на месечна база.
Антонов заяви, че ако има консенсус, че по-високите разходи на бизнеса за електричество се отразяват на потребителите чрез инфлацията и че този ефект може частично да бъде ограничен с подпомагане на бизнеса, такава мярка може да бъде приложена.
Радев смята, че има възможност за компенсации. По думите му тези механизми представляват преразпределение между производителите на електроенергия и потребителите, без да засягат търговците. Филипов е на мнение, че поскъпването на електроенергията ще бъде платено от бизнеса.
