Сирене с над 65% съдържание на вода и търговски надценки, които според браншови представители достигат до 140%, бяха тема на разговор в ефира на bTV. В дискусията участваха председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров и Богомил Николов от „Активни потребители“.
Проверка на сиренето
Двамата посочиха, че проблемът не е само в цените, а и в качеството на храните, които достигат до потребителите.
Проверка на „Активни потребители“ на продукти от инициативата „Кошница с грижа“ е установила сирене с необичайно високо съдържание на вода. Богомил Николов каза, че още през първата седмица организацията е забелязала съмнително ниски цени и е взела проби.
„Оказа се, че ниската цена е за сметка на водата“, обясни Николов.
По думите му едно от възможните обяснения за по-високото водно съдържание е по-краткият период на зреене. Той даде пример, че ако сиренето трябва да зрее 45 дни, но бъде пуснато на пазара на седмия ден, в него все още не се е отделила излишната вода.
Димитър Зоров заяви, че според стандартите, на които се позовава, нормалното водно съдържание на бялото саламурено сирене е около 54%. При съдържание от 70% според него сравняването на цените е некоректно.
Зоров допълни, че подобни продукти не осигуряват същата хранителна стойност като правилно произведеното и узряло сирене.
Според него една от основните причини за влошеното качество е натискът върху производителите да предлагат все по-ниски доставни цени, докато надценките растат.
Той заяви, че при някои млечни продукти надценките в България достигат между 80% и 140%, докато в други европейски държави са значително по-ниски. По думите му в Европа се говори за надценки от 25–30%, а в България — за 100–140%.
Зоров твърди, че натискът за ниски доставни цени може да стимулира производството на продукти, които изглеждат като сирене, но не отговарят на очакваното качество. Според него това затруднява и коректните български производители, които трябва да се конкурират с по-евтини продукти с различен състав.
Той настоя за таван на търговските надценки при търговците на дребно и посредниците на едро. Като пример посочи Гърция, където според него се прилагат мерки за ограничаване на надценките върху определени стоки.
Зоров постави и въпроса за концентрацията на търговията. Според него свободната конкуренция е затруднена, когато контролът върху над 80% от търговията е в ръцете на малко участници, особено в големите градове.
Богомил Николов подчерта, че проблемът е по-сложен и не може да се сведе само до отношенията между производителите и търговските вериги. Според него трябва да се развиват алтернативни канали за продажба, включително фермерски пазари и директна търговия между производители и потребители.
Той посочи, че зависимостта от един доминиращ вид търговия може да има негативни последици, и призова да се насърчават други форми на продажба, за да има повече конкуренция. Като пример Николов даде фермерските пазари в Гърция, където потребителите могат да купуват директно от производителите.
Според Николов проблемите в сектора са свързани и с дългогодишни политики, включително с начина, по който се субсидират земеделските производители. Той заяви, че производството на мляко намалява устойчиво от десетилетия, както и производството на зеленчуци и плодове.
