Днес, 17 октомври, православният свят почита паметта на свети пророк Осия и свети преподобномъченик Андрей Критски. Техните жития и послания продължават да вдъхновяват вярващите.
Паметта на двама светци
Свети пророк Осия произхожда от Исахаровото коляно и живее във време, когато значителна част от израилтяните се отклоняват от истинския Бог и се поддават на идолопоклонство. Въпреки това той остава верен на Единия Бог, Създател на небето и земята.
Като пророк Осия наставлява народа с цел да го върне към благочестието на предците. По внушение от Светия Дух той предсказва бедствия за израилския народ, асирийски плен и бъдещо обръщане към Бога. Пророчествата му засягат още разпространението на истинското богопознание по света, края на старозаветното свещенство и жертви, както и завръщането на младенеца Иисус от Египет, Неговото възкресение и победата Му над смъртта.
Тези прозрения са събрани в книга от 14 глави. Пророк Осия живее дълги години и умира в дълбока старост през 820 г. преди Рождество Христово.
В годините на иконоборческата ерес на остров Крит живее пустинножителят Андрей. Слухът за поругаването на светите икони и страданията на техните защитници достига до него и до императорския двор в Константинопол. Византийската империя е изправена пред избор дали да подкрепи или да отхвърли почитането на иконите.
Свети Андрей решава да отпътува за Цариград с намерение да разубеди император Константин V Копроним (741-775 г.) от действията му срещу иконопочитанието. По пътя си той става свидетел на епископи в заточение, препълнени тъмници, ежедневни изтезания и смъртни присъди. Иконопочитателите са в немилост.
Пристигайки в столицата, Андрей отива в църквата „Св. Мамант“, където по това време се намира императорът. Сред множеството той се приближава и смело го укорява. Разгневеният владетел нарежда да бъде жестоко бит, а после замерян с камъни и хвърлен в тъмница.
В затвора православни християни се събират около него и го почитат като страдалец за истината. Андрей ги наставлява и укрепва във вярата. След като научава за това, императорът заповядва нови мъчения. При извеждането му на мястото на наказанието един от еретиците го напада с брадва и го убива. Св. Андрей предава душата си на Бога през 767 г.
Житията на двамата светци напомнят за силата на вярата, смелостта пред изпитанията и борбата за истината. Техният пример остава жив и актуален за всеки вярващ.
