Много българи още помнят рязкото поскъпване на тока и парното през миналата зима. По приблизителни оценки тогава ръстът е бил между 15 и 40% за електроенергията и между 20 и 50% за топлинната енергия. Това се случи при цени на природния газ, които бяха два пъти по-ниски от сегашните.
Рискове за домакинствата и бизнеса
Подобен скок и тази зима е възможен, ако се повторят неблагоприятни условия. Разчитането единствено на мека зима обаче не е устойчива стратегия, особено при общата инфлация на стоките и услугите.
Студените месеци носят риск и за бизнеса. Държавата обичайно компенсира предприемачите, но нестабилността често се използва като повод за повишаване на крайните цени, включително в контекста на подготовката за въвеждане на еврото.
Възможни решения в рамките на европейското право
България разполага с инструменти за действие, без да променя фундаментално енергийната политика на Брюксел. Страната може да се възползва от Директивата за европейската схема за търговия с емисии и да поиска дерогация за модернизация, както и да проучи възможностите, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз. Възможно е и предоговаряне на Пътната карта по Плана за възстановяване и устойчивост.
Експертите посочват, че българската дипломация трябва да търси общо решение на европейско ниво. Сред обсъжданите варианти са премахване на въглеродните квоти за зимния период или до края на конфликтите в Украйна и Иран. Механизъм за бързо реагиране в подкрепа на европейската икономика и гражданите би бил от полза за целия ЕС.
Защо премахването на квотите е важно?
Премахването на въглеродните квоти би могло да успокои пазара в пиковите месеци на потребление. При парното наличието на по-евтин ток като алтернатива би облекчило крайните потребители, а връщането на въглищата в енергийния микс би оказало натиск върху цената на природния газ.
Най-същественият ефект би бил върху инфлацията. Стабилизирането на енергийните разходи е важно за българските домакинства, особено след рязкото поскъпване през последните месеци. Това би дало време за възстановяване на семейните бюджети.
Промяната на енергийния пазар би се отразила положително и на държавните финанси, като облекчи фискалния дефицит. Евтината енергия остава основа за дългосрочен икономически растеж и развитие на България.
