Международен екип от астрономи откри най-далечния и древен блазар, наблюдаван досега. Обектът е изригваща свръхмасивна черна дупка, чиито мощни плазмени струи са насочени директно към Земята. За откритието съобщава Space.com, цитирана от БТА.
Какво представлява блазарът
Блазарите се намират в центровете на галактики, където свръхмасивни черни дупки са заобиколени от големи количества газ и прах. Тези области се наричат активни галактически ядра.
Под влияние на силната гравитация материята се нагрява и започва да свети с изключителна яркост. В някои случаи излъчването от такова ядро може да надмине светлината на всички звезди в галактиката, взети заедно.
Част от материята, която не е погълната от черната дупка, се изхвърля с близка до светлинната скорост под формата на две плазмени струи. Когато те са насочени към Земята, учените определят обекта като блазар, тоест специфичен вид квазар.
Изследваният блазар е обозначен с името OP 313. Светлината, която учените са уловили и анализирали, е пътувала осем милиарда години, преди да достигне до Земята.
Поглед към ранната Вселена
Според Аксел Арбет-Енгелс от Женевския университет откритието помага за по-доброто разбиране на етапите в еволюцията на Вселената. Той посочва, че преди около 11 милиарда години Вселената е преминала през период на пикова активност, известен като „космическо пладне“, белязан от интензивно образуване на звезди и галактики.
След този период Вселената навлиза в по-спокоен етап на развитие, който се наблюдава и днес. Резултатите от проучването са публикувани в списание Astronomy & Astrophysics и са важни за разбирането на квазарите като едни от най-мощните космически явления.
