На 14 септември Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен, известен в народния календар като Кръстовден. Денят бележи началото на есента и е наричан още Гроздоберник, защото с него започва гроздоберът.
История и значение на празника
Празникът е свързан със знакови събития в християнската история. Той отбелязва чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, намирането на Кръста на Голгота от царица Елена и връщането му от персийски плен през XVII век.
Според преданието царица Елена, майка на император Константин, има решаваща роля в откриването на светинята. Докато изграждала храм „Св. Възкресение Христово“ на Голготския хълм, тя открила три кръста. За да установи кой е Христовият, ги допряла до починал младеж, който пренасяли в погребално шествие. При допира с Христовия кръст младежът оживял. Така дървото на наказанието се превърнало в символ на спасението и изкуплението от греха.
След тези събития кръстът се утвърждава като знаме на християните. На 14 септември по традиция се извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. Вярва се, че на този ден болните могат да намерят Божията милост.
Обичаи, пост и имен ден
Според църковния канон на Кръстовден се спазва строг пост. Народната традиция свързва деня и с практическите дейности в земеделието.
Тогава започва гроздоберът. Осветява се и семето, което ще бъде посято в земята за следващата реколта.
След разпятието кръстът е разделен на три части, съхранявани в Йерусалим, Рим и Константинопол (Цариград). Частта, отредена за Константинополската патриаршия, е била поставена в специална ракла, украсена със злато и сребро. Днес празникът символизира жертвена любов и победата на вярата над злото.
Кръстовден е имен ден за Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана.
