Страните, които се стремят към членство в Европейския съюз, могат да увеличат брутния си вътрешен продукт на глава от населението с 30 до 35 на сто в рамките на едно десетилетие. Това показва нов анализ на Международния валутен фонд, представен в Брюксел от управляващия директор на институцията Кристалина Георгиева.
Потенциалът на европейската интеграция
На събитие, организирано от Центъра за европейски политически изследвания, Георгиева подчерта, че „потенциалната награда е голяма“. Тя припомни данни от предишни разширявания на ЕС, при които регионите, станали част от Съюза, са отчели ръст на БВП на глава от населението с над 30 на сто за десетилетие спрямо сходни региони извън него.
„Нов анализ на нашия екип показва, че сегашните кандидати могат да постигнат сходни резултати“, заяви Георгиева, която има опит в европейските институции като бивш еврокомисар и заместник-председател на Европейската комисия.
Реформите като двигател на растежа
Управляващият директор на МВФ подчерта, че членството в ЕС не носи автоматичен просперитет. За постигането на тези резултати са нужни две основни предпоставки: смели вътрешни реформи и разумна подкрепа от ЕС.
Кандидатите трябва да подобрят производителността си, тъй като тя е в основата на около две трети от ползите при присъединяването. Съюзът от своя страна трябва да осигури необходимата помощ за трансформацията.
Според Георгиева по-високата производителност е „най-сигурният път към просперитет“, който води до по-качествени работни места и по-високи доходи.
Трите стълба на сближаването
Анализът на МВФ откроява три взаимно подсилващи се фактора за икономическото сближаване, всеки от които носи около една трета от потенциалните ползи: вътрешни реформи, основани на достиженията на правото на ЕС, пълен достъп до единния пазар и ефективно усвояване на европейското финансиране.
„Ключово значение тук има доброто управление“, посочи Георгиева, като подчерта, че качествените институции намаляват несигурността и привличат инвестиции.
Взаимна полза за цяла Европа
Георгиева отбеляза, че интеграцията на Западните Балкани, Молдова и Украйна ще бъде от полза не само за тях, но и за настоящите страни членки. „Една по-голяма Европа може да бъде по-силна, но ще бъде много по-силна, ако е и по-добре интегрирана“, добави тя.
Като даде личен пример с опита си от присъединяването на България, Кристалина Георгиева потвърди, че МВФ ще продължи да подкрепя процеса чрез политически съвети. Институцията предстои да открие нов център за развитие на капацитета SEETAC в Рим, който ще подпомага Западните Балкани и Молдова, допълвайки дейността на центъра във Виена, насочен към Украйна.
