Днес се отбелязват 141 години от Съединението на България. Актът променя хода на българската история и поставя основите на модерната българска държава.
Пътят към Съединението
Историята на Съединението е свързана с Берлинския договор от 1878 г., който разделя България на Княжество България и автономната област Източна Румелия. Недоволството сред българското население остава силно, а стремежът към възстановяване на целостта на отечеството обединява българите.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК). Основната му цел е обединението между Княжеството и Източна Румелия. За координация с местното население са изградени и революционни комитети „Съединение“ в различни части на страната.
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов. Той успява да убеди княз Александър Батенберг да подкрепи идеята за обединение. Подкрепата на княза е важна, тъй като като васал на Османската империя той е можел да откаже признаването на акта.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат въоръжените отряди на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван. Създадено е временно правителство с председател д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно княз Батенберг утвърждава Съединението с тържествен манифест и приема титлата „Княз на Северна и Южна България“. Той пристига в Пловдив и назначава д-р Странски за свой помощник в Южна България.
Признание и последици
Въпреки първоначалната съпротива от Русия и император Александър III, Съединението получава международно признание. Това става с подписването на Топханенския акт на 24 март 1886 г., чийто основен двигател е Илия Цанов (Илия ефенди).
С договора България и Османската империя постигат споразумение за общо управление, парламент, администрация и армия за Княжество България и Източна Румелия. Единствената формална разлика, запазена до 1908 г., е, че българският княз формално се назначава от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
С решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. 6 септември е обявен за официален празник на страната.
Програма за 141-годишнината
Тържествата по повод 141 години от Съединението ще бъдат отбелязани с поредица от събития в цялата страна, като основните прояви са в Пловдив.
В Пловдив програмата включва тържествен молебен в 10:00 ч. в катедралния храм „Света Богородица“, отслужен от Пловдивския митрополит Николай, с последващо полагане на венци и цветя пред паметника на Гаврил Кръстевич.
В 11:00 ч. и 11:30 ч. ще има полагане на венци и цветя пред паметната плоча на майор Райчо Николов и пред паметника на Захари Стоянов. В 12:00 ч. ще бъдат наградени участниците в 50-ия юбилеен международен мемориален маратон „Съединение“, който започва в 9:30 ч. от град Съединение и завършва на площад „Съединение“ в Пловдив.
В 19:00 ч. на площад „Римски стадион“ ще бъде представена възстановка на събитията от 6 септември 1885 г. от комитет „Родолюбие“. В 19:45 ч. в Регионалния исторически музей – Пловдив ще бъде открита изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“.
В 20:30 ч. на площад „Съединение“ ще се състои тържествена проверка-заря с участието на президента Румен Радев, министъра на отбраната Димитър Стоянов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и представителни части от Българската армия.
В София програмата предвижда тематични музейни турове в Националния военноисторически музей в 11:00 ч. и 15:00 ч., както и ритуал пред мавзолея-костница на княз Александър Батенберг в 11:00 ч. с участие на представително военно подразделение от Националната гвардейска част.
Празнични тържества с военни ритуали ще се проведат и във Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Варна, Бургас и други населени места в страната.
