Въвеждането на военно обучение в българските училища, предложено в управленската програма на властта, предизвика дебат за ефекта върху младите хора. Част от родителите се опасяват, че подобни часове могат да повишат агресията и стреса сред учениците. Други виждат в тях по-добра подготовка при бедствия, кризи и заплахи за националната сигурност.
Спор за смисъла на обучението
Темата беше обсъдена в ефира на bTV от председателя на фондация „Консервативно общество“ Кристиян Шкварек и политолога Теодор Славев.
Според Кристиян Шкварек предложението на правителството не е необичайно, а следва тенденции, които вече се наблюдават в други европейски държави.
„Това, което предлага правителството, не е уникална хрумка. Това е европейска практика и тя изхожда от една много ясна предпоставка. В Европа се случи едно отрезвяване. Най-прогресивните и либерални държави като Швеция върнаха казармата. Литва, Естония и Финландия дори не са я махали“, посочи Шкварек.
По думите му представата за „края на историята“ е приключила, а националните държави трябва да могат да се отбраняват.
„Оказва се в един момент, че тази либерална мантра за края на историята приключи и ние всъщност ще трябва да живеем в свят с национални държави, които трябва да имат способността да се отбраняват. Това се превърна в общоевропейска практика и нейното въвеждане в България е логично“, коментира той.
Политологът Теодор Славев заяви, че не е против разширяването или въвеждането на военно обучение, тъй като то се прилага и в други демократични държави. Според него обаче ключовият проблем е липсата на ясно обоснована политика.
„Не съм против разширяване или въвеждане на военно обучение. Прилага се и в други демократични държави. Проблемът е, че България не прави политики, основани на данни. Правим символни решения, които граничат с популизъм“, заяви Славев.
Той постави въпроса какви конкретни теми ще бъдат включени в часовете по военно обучение за 10. и 11. клас и защо се предвижда тяхното разширяване.
„Патриотизмът и това да обичаш България не е запазена марка на армията. Големият въпрос е какви умения и знания ще придобиват децата в тези разширени часове по военно обучение“, обясни политологът.
Според Славев военното обучение би могло да включва практически знания и реакции в различни рискови ситуации – при бедствия и кризи, саботаж или нахлуване на чужд враг на територията на страната. Сред възможните теми са и оказването на първа помощ, киберсигурността, начините за защита, както и познания за армията и системата.
„Но отново – какъв проблем искаме ние да решим? Дали това е чувството на липса на национална принадлежност или патриотизъм?“, попита Славев.
По думите му патриотизмът има много по-широко значение от военната подготовка.
„Да си патриот означава и да си добър гражданин, да си плащаш данъците, да бъдеш доброволец, да имаш уважение към институциите, да уважаваш върховенството на правото. Не е задължително да можеш да разглобяваш автомат“, обясни той.
Кристиян Шкварек посочи данни от проучване на Евростат за дела на гражданите, които са склонни да защитават държавата си при война.
„Във Финландия беше близо 90%. В България беше под 40%. Една трета от населението е способна или готова да защитава собствената си родина по начина, по който украинците в момента го правят“, каза той.
Според Шкварек това е съществен практически проблем и причина да се насърчава военният патриотизъм.
„Това е един огромен практически проблем. Не това, че България не си хвърля фаса в кошчето. Има чисто прагматична причина да се въвежда подобно нещо и да се насърчава този тип военен патриотизъм. Това е фактът, че ние вече живеем в общество, в което под една трета са склонни да излязат и да защитават собствената си родина“, обясни той.
Теодор Славев отбеляза, че през последните години са правени две изследвания по въпроса. Според него България е сред страните от Източна Европа с по-ниски резултати, но начинът на задаване на въпроса е решаващ.
„Единият въпрос е зададен: „Бихте ли се отбранявали, ако България участва във война?“ – какво е ситуацията с Иран. Другият въпрос е: „Ако чужда държава нападне вашата, бихте ли я защитавали?“. И там процентът скача, защото това вече е много конкретно зададен въпрос“, коментира Славев.
Той посочи, че при хората между 18 и 25 години делът достига 62%.
„Тоест младите са по-склонни да защитават държавата“, заяви политологът.
Според него това поставя въпроса какъв точно проблем се решава чрез въвеждането на патриотично военно образование.
„След като това е така, ние какъв проблем разрешаваме с въвеждането на това патриотично военно образование? Защото се оказва, че няма проблем“, коментира той.
Славев добави, че данните показват, че „някакви културни апарати работят в тази посока“, но подчерта, че друг въпрос е дали действителността е точно такава.
Политологът обърна внимание и на границата, която според него не трябва да бъде преминавана – тази на милитаризираното съзнание.
„Примерът е с Русия. Там не става въпрос за това да се защитаваш от врага. Там директно казват в училище кой е врагът“, посочи Славев.
Дебатът за военното обучение в училищата остава отворен – дали то ще даде на учениците важни умения за реакция при кризи, бедствия и заплахи, или ще се превърне в символна мярка без ясно определени цели и съдържание.
