Необходима ли е спешна промяна в Наказателния кодекс след поредния случай на тежко насилие с участието на непълнолетни. Темата в предаването „Твоят ден“ по Нова Нюз коментираха адвокатите Силвия Петкова и Димитър Марковски.
Спорове за остарялата уредба
Според адвокат Силвия Петкова проблемите в законодателството, свързано с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, не са нови. По думите ѝ те не трябва да се разглеждат единствено като реакция на конкретна трагедия.
Тя посочи, че остарялата концепция на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е проблем, за който институциите знаят от години. Още през 2016 г. Министерството на правосъдието е предложило цялостна концепция за детско правосъдие, съобразена с международните стандарти.
Димитър Марковски също определи действащата нормативна уредба като архаична, но приветства намеренията за промени.
Според Марковски законът има не само санкционна, но и превантивна функция. По думите му ранното установяване и контролът върху проблемното поведение при децата могат да предотвратят извършването на по-тежки престъпления в бъдеще.
Наказанието за непълнолетни
Сред основните въпроси в обществения дебат е наказателната отговорност на непълнолетните и разпоредбите на член 63 от Наказателния кодекс. Те предвиждат по-леки наказания за непълнолетни извършители в сравнение с пълнолетните.
Силвия Петкова подчерта, че в основата на тази законодателна логика стои разбирането, че непълнолетните все още не са напълно изградени личности. Според нея възможността те да бъдат поправени и превъзпитани е по-голяма.
Адвокат Петкова определи като легитимен въпроса дали максималното наказание, което може да бъде наложено на непълнолетен при особено тежко престъпление, е адекватно.
Димитър Марковски също смята, че при изключително тежки престъпления трябва да се обсъди възможността за специална законова хипотеза, която да допуска по-висока санкция.
По думите му Наказателният кодекс би могъл да предвиди квалифициран състав за особено тежък случай на убийство. Така при изключителни обстоятелства съдът би имал възможност да определи по-висока горна граница на наказанието.
Марковски обаче подчерта, че подобна промяна не трябва да води до автоматично налагане на по-тежки наказания.
