Ножаров: Методиката за цените може да се превърне в таван и да доведе до проверки на фирми

Държавата ще изчислява и публикува ориентировъчна справедлива стойност на основните храни, за да могат потребителите да преценят дали цената в магазина е прекалено висока. Дали мярката ще доведе до реално поевтиняване, или ще остане поредна PR инициатива, коментираха в ефира на bTV Богомил Николов от „Активни потребители“ и икономистът Щерьо Ножаров.

Богомил Николов: Без методика е твърде рано за оценки

Според Богомил Николов все още е рано да се прецени какъв ще бъде ефектът от публикуването на ориентировъчни справедливи цени, тъй като липсва методика, която да посочи формулата за изчислението им.

Той посочи, че не може да се опре и на чужд опит, защото според него нито една потребителска организация по света не е искала или изчислявала подобна справедлива стойност. По думите му Франция е единствената държава, която експериментира с подобна инициатива, реализирана от държавата, но все още няма оценка за нейния ефект.

„Аз лично съм скептичен, защото не смятам, че който и да е чиновник, дори най-талантливият и най-високообразованият, може да изпревари пазара в своята справедлива реакция, изчислявайки някаква хипотетична стойност“, коментира Николов.

Потребителят регулира пазара чрез избора си

Икономистът даде пример с цената на кафе на плажа. По думите му потребителят сам решава дали да плати 2,50 евро за кафе в заведение, или да отиде на 50 метра до автомат и да го купи за 50 цента.

„Аз съм съдникът. Не виждам как справедливата цена в случая ще ми даде мотивация да избера автомата или кафенето, или ресторант на плажа. Това си остава моето решение. Аз съм всъщност този, който регулира пазара — потребителят“, посочи Богомил Николов.

Според него милионите потребители ежедневно въздействат на бизнеса чрез решенията си какво и откъде да купуват. Николов заяви, че може да се направи опит с новата мярка, тъй като тя няма да навреди, но според него времето би могло да се използва по-добре за създаване на повече конкуренция.

Повече конкуренция вместо допълнителни механизми

По думите на Богомил Николов българската икономика има нужда от повече конкуренция, тъй като в много сектори има монополизация и олигополизация. Според него многото посредници водят до повишаване на цените, което поражда недоволство сред потребителите.

Ножаров: Българският подход не е френски модел

Щерьо Ножаров заяви, че не е вярно твърдението, че българската методика е взаимствана от френския опит. По думите му държавната обсерватория на цените във Франция публикува данни с чисто статистическа и аналитична цел.

Той обясни, че във Франция обсерваторията на цените веднъж годишно изготвя подробен доклад до парламента, а министрите на земеделието и икономиката правят анализи по браншове, сектори, конкретни фирми и продукти.

„Във Франция тази методология се използва с единствено статистическа цел“, заяви Ножаров.

Риск от ценови таван и проверки на фирми

Според икономиста в България методологията е концептуализирана да се използва като таван на цените. Причината е предвиденото отклонение от плюс-минус 10% за фирмите, което е подчинено на чл. 68п от Закона за защита на потребителите.

По думите му фирма, чиято цена е с над 10% отклонение, влиза в процедура на наблюдение. След това може да започне проверка от страна на комисията, да бъде направен анализ и при проверка да се стигне до санкция.

Ножаров подчерта, че според алинея седма на този член доказателствената тежест е върху конкретната фирма да докаже защо обоснованата от нея цена е над определеното отклонение от 10%.

„Тоест това не е просто ценови таван. Това е презумпция за виновност на фирмите, които са с над необосновано отклонение от 10%“, посочи той.

Според Ножаров прилагането на подобен подход в България би се оказало нарушение на член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на Директивата за услугите.

Информираният потребител може да влияе на цените

Богомил Николов коментира и портала „Колко струва“, който публикува данните с един ден закъснение. По думите му при тази ситуация потребителите нямат реална възможност да влияят чрез поведението си.

Той посочи, че ако хората могат лесно да сравняват цените с телефона си и да виждат промоции на бяло вино, кафе или други стоки в близък магазин, те биха могли да се възползват. В противен случай трябва да обиколят пет или шест магазина, за да направят сравнение, което повечето хора не биха направили.

„Така работи пазарът — когато търсенето натиска предлагането, когато търсенето е информирано“, обясни Николов.

Как методиката може да засегне минималната работна заплата

Щерьо Ножаров заяви, че ако бъде приета новата методика, базирана върху директивата, темпът на нарастване на минималната работна заплата ще се забави.

По негови изчисления годишният ръст би бил около 7–8%, докато през последните години той е бил 12,6%, а в някои години е достигал 15%.

„Темпът на нарастване на минималната работна заплата, когато се включат и критерии за производителност на труда, ще падне наполовина. Това ще се промени“, посочи Ножаров.