Варна пренасочва 45 млн. евро заем към дългосрочно транспортно планиране

Експертното обсъждане за намерението на Община Варна да поеме дългосрочен заем от 45 млн. евро за инфраструктурни инвестиции доведе до съществени промени в първоначалното предложение на кметската администрация за транспортно развитие. Общински съветници посочиха, че градът трябва да премине от политика на скъпи ремонти към дългосрочно планиране, основано на готови технически проекти, актуални устройствени планове и модерна транспортна стратегия.

Нов акцент върху проектирането и дългосрочното планиране

Според участниците в обсъждането липсата на проектна готовност през последните години е причина редица важни инфраструктурни инициативи да не бъдат реализирани. В срещата участваха експерти по градско планиране, председатели на общински комисии, представители на Съюза на местните архитекти, Камарата на проектантите, архитектите и строителите, местни заместник-кметове, бившият софийски градски архитект Петър Диков, а инициативата беше на председателя на местния съвет инж. Христо Димитров.

Общински съветници подчертаха необходимостта повече средства да се насочат към инженерно проектиране, предпроектни проучвания, отчуждителни процедури и подготовка на обекти, които да могат да кандидатстват за европейско и национално финансиране. Беше изразена позиция, че качественото планиране е основа за ефективното развитие на града и за избягване на практиката новоремонтирани улици да бъдат многократно разкопавани заради липса на координация между инженерните мрежи.

Като основни бъдещи приоритети бяха посочени нови транспортни връзки между кварталите, завършване на липсващи участъци от булевардната мрежа, надлези на натоварени кръстовища, нови пътни пробиви, буферни паркинги, модернизация на спирките на обществения транспорт, интелигентни системи за управление на движението, адаптивни светофарни уредби, разширяване на велосипедната инфраструктура, подобряване на пешеходната достъпност и развитие на цифрови комуникационни системи за управление на градската среда.

Сред стратегическите проекти бяха откроени втори мост над Варненското езеро като алтернатива на Аспаруховия мост, по-добри връзки с автомагистрала „Хемус“, проектното развитие на бул. „Цар Освободител“, нови връзки към Южната промишлена зона, модернизация на железопътния възел, интегриране на железопътния, автобусния и морския транспорт, развитие на интермодален транспортен терминал и подобряване на достъпа до пристанищната зона.

Бяха посочени и нужни мерки за подобряване на безопасността на движението, изграждане на повече паркоместа по кварталите и повишаване на икономическата конкурентоспособност на Варна чрез по-добри условия за туристическо и устойчиво градско развитие. Участниците подчертаха, че подобни инвестиции изискват години предварителна подготовка и че проектната документация трябва да започне още сега.

Поставен беше и въпросът за актуализиране на Генералния план за организация на движението. Според обсъждането именно този документ трябва да бъде основа за всички бъдещи инфраструктурни решения, за да не се реализират отделните инвестиции фрагментарно и без връзка помежду им.

Актуализираният план следва да отчете очаквания демографски растеж, развитието на новите жилищни райони, туристическия поток, товарния транспорт, велосипедното движение, пешеходната достъпност, обществения транспорт и местните екологични особености. Според участниците инвестициите в проектиране, транспортна мобилност, комуникационна свързаност и инженерна подготовка създават основата за големите инфраструктурни проекти през следващите години.

В бъдеще Варна ще разполага с готови проекти за европейско финансиране, ще може по-бързо да реализира стратегически обекти и ще подобри своята конкурентоспособност като Морска столица, туристически център и икономически двигател на Североизточна България. Предлаганите промени в градската визия целят транспортната мобилност и комуникационната достъпност да станат приоритет в общинската политика.