В последните дни българското политическо пространство бе разтърсено от противоречиви изказвания за участието на страната в „Коалицията на желаещите“ за подкрепа на Украйна. Напрежението се засили, след като стана ясно, че въпреки отказа на президента Румен Радев България да подкрепи военна и финансова помощ, външният министър Велислава Петрова е участвала в подписването на „Киевската декларация“ в Украйна.
Разминаване в позициите
Документът предизвика широк обществен дебат, след като беше публикуван в украинските медии и в него фигурира името на българския външен министър. Според опозицията и част от политическите наблюдатели това показва липса на единна държавна линия. Георг Георгиев от ГЕРБ предупреди, че подобни разминавания застрашават авторитета на България на международната сцена. Николай Денков от ПП също посочи липса на синхрон между премиера и ресорния министър. Ивайло Мирчев от ДБ пък свърза действията на президента с опит за експлоатиране на русофилския вот, съобщава бТВ.
От Министерството на външните работи публикуваха официална позиция, за да внесат яснота. Според ведомството министър Велислава Петрова не е подписвала декларация, която да обвързва България с военна помощ извън досегашната рамка. От МВнР уточняват, че „Киевската декларация“ няма правнообвързващ характер и не променя националната политика.
В съобщението се казва още, че България не е в състояние да предоставя финансова и военна подкрепа по двустранна линия, но продължава да изпълнява ангажиментите си по линия на ЕС и НАТО. Според ведомството акцентът в разговорите на българската делегация е бил върху енергийната сигурност и икономическото сътрудничество.
На срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа Сърбия зае различна позиция. Президентът Александър Вучич отказа да подпише общата декларация, като заяви, че страната му предоставя хуманитарна помощ, но не се присъединява към призивите за военен натиск върху Русия, съобщава Ройтерс.
Пълният текст на „Киевската декларация“, приета на 15 юли 2026 г. в Киев, потвърждава единството на участниците по отношение на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. В документа се осъжда руската агресия и се призовава за по-нататъшен натиск върху Руската федерация. Подчертава се и подкрепата за членството в ЕС и НАТО, както и за създаването на механизми за търсене на отговорност за военни престъпления, включително чрез бъдещ специален трибунал. Участниците са се договорили следващата среща на върха да се проведе в Словения през 2027 г.
