Транспортният министър Георги Пеев инициира междуведомствена среща в Националното тол управление с цел да се повиши безопасността по българските пътища и да се подобри работата на контролните органи. В дискусията участваха министрите Иван Демерджиев и Иван Шишков, както и представители на АПИ, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Обединяване на данните
Основната цел на инициативата е създаването на единна система за обмен на информация в реално време. Според министър Пеев страната разполага с голям обем данни, но липсата на координация между институциите пречи те да бъдат използвани ефективно. Той посочи, че „по-лошо от липсата на данни е да имаш много и да не знаеш какво да правиш с тях“.
Планира се в кратки срокове да бъде изготвен общ план, който да включва конкретни законови промени, анализ на нужните инвестиции и мерки за повишаване на дисциплината сред шофьорите.
Ролята на ТОЛ системата
По време на срещата беше подчертан потенциалът на Националното тол управление, което следи движението на близо 600 000 тежкотоварни камиона чрез мрежа от 272 контролни точки. Сто от тях разполагат с вградени кантари, които събират данни за натоварването на пътищата и за извършените нарушения.
В момента ТОЛ системата изпраща към МВР единствено данни за средната скорост. Новата визия предвижда пълната информация да бъде достъпна в реално време за МВР, Агенция „Митници“, ИА „Автомобилна администрация“ и НАП. Данните от камерите могат да достигат до органите в рамките на три секунди, което ще позволи бърза реакция при установени нарушения.
Мерки срещу некоректните превозвачи
Една от основните теми беше загубата за държавата, която възлиза на около 40 млн. лева годишно. Сумата се губи заради превозвачи, които умишлено използват скрити регистрационни номера.
Обмисля се създаване на индивидуален рисков профил за всяко тежкотоварно превозно средство въз основа на историята му в ТОЛ системата, използване на анализи за фактическото износване на инфраструктурата и разширяване на мрежата от автоматизирани контролни кантари.
Държавните ведомства предстои да приоритизират тези действия, за да превърнат наличните технологии в инструмент за по-строг контрол, дисциплиниране на участниците в движението и намаляване на пътнотранспортните произшествия.
