В разгара на кандидатстудентската кампания и споровете за университетските такси в България все по-често се обсъжда дали обучението за бакалавър може да бъде съкратено от четири на три години. Моделът е широко разпространен в редица европейски държави и поражда дебат за качеството на подготовката и нуждите на пазара на труда.
Дебатът за модела „3+2“
Моделът „3+2“ предвижда 180 кредита за тригодишен бакалавър и 240 кредита за четиригодишен. Според проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, цитиран от Нова телевизия, основният риск е съкращаването да се използва единствено за пестене на бюджетни средства.
„Акцентът трябва да бъде върху това какви специалисти искаме да подготвяме, а не просто върху системата, която използваме“, казва проф. Димитров. По думите му преминаването към нов формат изисква промени в учебните планове, програмите и цялостната концепция на висшето образование в страната.
От гледна точка на бизнеса адаптивността е водеща. Тихомир Томов, член на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании, посочва, че компаниите имат нужда от кадри, които бързо се учат и се приспособяват към динамичната среда.
Според него опитът на много европейски държави показва, че моделът може да работи, ако крайният резултат отговаря на изискванията на пазара.
Въпреки това остават сериозни притеснения. Проф. Димитров отбелязва, че студентите могат да загубят възможности за международна мобилност и ценни практически стажове.
Особено чувствителни са регулираните специалности. „При медицината, правото и икономиката подобна промяна трудно би могла да се случи“, казва ректорът. Той добавя, че и в техническите направления има сериозни въпросителни. Според него всяка промяна в продължителността на обучението изисква задълбочен анализ, за да не се компрометира качеството на подготовката на бъдещите специалисти.
