Все повече катастрофи, агресивно шофиране и нарушения поставят въпроса защо пътната безопасност в България продължава да се влошава. Според пътния експерт, автомобилен състезател и транспортен комуникатор Владислав Горанов причината е в липсата на достатъчно знания и култура на движение.
Санкциите не могат да заменят превенцията
Пътната безопасност започва с информирани шофьори, а не непременно с повече глоби. Днес обаче много водачи не познават основни правила от Закона за движение по пътищата – от предимството в кръстовищата до правилното престрояване. Според Горанов именно тази липса на подготовка води до опасни ситуации и тежки инциденти.
Той посочва, че системата е насочена основно към санкциониране на последствията, а не към предотвратяване на причините за нарушенията. Камерите, глобите и честите проверки имат своето място, но не могат сами да променят поведението на водачите. Прекомерният акцент върху наказанията създава напрежение, без да решава основния проблем – липсата на информираност и отговорност зад волана.
Сред мерките, които според него могат да имат ефект, са по-добре синхронизирани светофари и „зелена вълна“ по основните булеварди, по-ясна хоризонтална маркировка, по-добро обозначаване на кръговите кръстовища и повече предупредителни знаци около пешеходните пътеки. По думите му подобни действия могат едновременно да намалят задръстванията и риска от пътнотранспортни произшествия.
Шумните мотори са въпрос на контрол и мотивация
Засегнат беше и проблемът с шумните мотоциклети, които често нарушават нощната тишина. Владислав Горанов обяснява, че повечето машини първоначално отговарят на всички шумови стандарти, но после собствениците премахват шумозаглушителите. Вместо да се разчита само на забрани, той предлага стимули за коректните мотористи – по-ниски застраховки, преференции при техническите прегледи и по-тясно сътрудничество между институциите и мотоклубовете.
Ограниченията трябва да отговарят на реалните условия
Според експерта не всички ограничения на скоростта са съобразени с особеностите на пътната инфраструктура. На широки булеварди водачите често се движат излишно бавно от страх от глоби, а в тесни жилищни улици скоростта нерядко е прекалено висока. Това създава напрежение между участниците в движението и увеличава риска от инциденти. Горанов смята, че ограниченията трябва да се определят според реалната среда и интензивността на движението.
Активните граждани са ключът към промяната
В заключение експертът отправя призив не само към институциите, но и към гражданите. Според него всеки сигнал за опасно кръстовище, липсваща маркировка или друг инфраструктурен проблем трябва да достига до компетентните органи. Местната власт не може да бъде навсякъде едновременно, затова активното участие на обществото е важно условие за подобряване на пътната безопасност. Само съчетанието между по-добра инфраструктура, информирани водачи и гражданска активност може да намали инцидентите по улиците на Варна.
