Вече десет години сградата на III Диагностично-консултативен център в центъра на София е не само лечебно заведение, но и подслон за 48-годишен мъж с психично заболяване. Ситуацията поставя под риск пациенти и медицински персонал и беше изведена на преден план след сигнал на управителя на лечебното заведение д-р Валентина Христова пред Нова телевизия.
Постоянен проблем
По думите на д-р Христова мъжът ежедневно обитава общите части на поликлиниката и използва сградата за лична хигиена и подслон. Макар да не носи отговорност за здравословното си състояние, присъствието му създава сериозни затруднения.
„Това е лечебно заведение, което се обитава от един 48-годишен бездомен мъж. Ние вече 10 години не можем да се справим с този проблем“, сподели д-р Христова. Тя допълни, че след престой в специализирани психиатрични заведения състоянието му временно се стабилизира, но след изписването той спира приема на медикаменти и се връща в поликлиниката.
Поведението на мъжа често е непредсказуемо и агресивно. Той влиза неканен в кабинетите и настоява за пари или храна. Един от инцидентите, разказани от управителя, е нахлуване в кабинет по време на преглед на бременна жена, което е предизвикало шок у пациентката.
Въпреки многократните сигнали към органите на реда и спешната помощ, трайно решение няма. Екипите на Пето районно управление и 112 реагират своевременно, но механизмът за дългосрочно настаняване на такива пациенти на практика не работи ефективно.
По случая се изказа и председателят на Комисията по здравеопазване в Столичния общински съвет Ваня Григорова. Според нея историята на 48-годишния мъж е показателна за хроничните проблеми в сектора.
„Проблемът не е, че никой не прави нищо. Проблемът е, че няма къде този човек да бъде настанен дългосрочно и няма механизъм за устойчиво решение“, заяви Григорова. Тя посочи, че Центърът за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски“ е постоянно препълнен заради липса на достатъчно леглова база и недофинансиране на психиатричната помощ в България.
Според нея е нужна цялостна стратегия, която да включва не само болнично лечение, но и разширяване на социалните услуги за хора с тежки психични диагнози, които след изписване от здравната система остават без подкрепа на улицата.
