Колко пари остават реално в джоба на работещите след данъци и задължителни осигуровки. Новите данни на Евростат, представени от Euronews Business, показват значителни разлики между страните в Европейския съюз. България е сред държавите с относително по-ниска данъчна тежест.
Нетният доход в ЕС
Анализът на Евростат за 2025 г., публикуван в средата на 2026 г., разглежда ситуацията при сам човек без деца със средна работна заплата. Средното равнище на удръжките в ЕС е 29,1%. При средна годишна брутна заплата от 37 958 евро нетният доход е 26 929 евро, а 11 029 евро отиват за данъци и осигуровки.
Румъния е с най-висок дял на удръжките от 41,5%. Най-нисък е той в Кипър, където работещите отделят 15,1%. В България удръжките са 22,4%.
В групата на държавите с данъчна тежест между 22% и 25% попадат още Испания с 22,1%, Португалия с 21,8% и Италия с 24,1%. По-високи нива се наблюдават в Централна и Източна Европа, където Литва е с 39,1%, Словения с 36,9% и Унгария с 33,5%. Германия отчита 34,8% удръжки.
Данъчната тежест зависи и от семейното положение. Наличието на деца на издръжка може значително да намали удръжките чрез данъчни облекчения и семейни помощи.
Германия показва най-голям ефект от тези политики. При семейства с един работещ родител и две деца делът на удръжките пада от 34,8% на 0,2%. В Полша и Гърция при определени домакинства се наблюдава отрицателна данъчна тежест, което означава, че нетният доход надвишава брутния заради държавна подкрепа.
Алекс Менгден от Tax Foundation заявява пред Euronews Business, че при оценката на данъчната тежест трябва да се гледа целият механизъм на осигуряване, а не само подоходният данък. В Полша водеща роля имат социалноосигурителните вноски, а в Дания тежестта е основно върху подоходното облагане.
