През последните десетилетия обществото все по-често говори за неврологичните особености и разстройствата от аутистичния спектър. Според проф. Кьосе, която повече от 45 години работи като педиатър и невролог, не може да се твърди, че тези състояния са станали по-разпространени. По-скоро медицината е натрупала повече знания и разполага с по-добри инструменти за диагностика.
Ранното откриване и дигиталната хигиена
Професорът подчертава, че ранното откриване на затрудненията дава възможност за навременна подкрепа и по-добри перспективи за развитието на децата.
Според проф. Кьосе не може категорично да се каже, че дигитализацията и автоматизацията са причина за неврологичните особености или за разстройствата от аутистичния спектър.
В същото време тя отбелязва, че добрата дигитална хигиена има положителен ефект. Ограничаването на прекомерното време пред екраните, създаването на балансиран дневен режим и насърчаването на реалните социални контакти могат да помогнат за облекчаване на определени симптоми и да подкрепят развитието на детето.
Митове за хранителните режими и ваксините
Темата за хранителните режими също често предизвиква дискусии. По думите на проф. Кьосе не съществува универсална диета, която да лекува неврологичните заболявания или аутизма. Въпреки това, когато детето има съпътстващи гастроентерологични проблеми, определени хранителни ограничения, включително намаляването или избягването на глутен, могат да бъдат полезни по преценка на специалистите.
Научните данни не подкрепят твърденията, че поливалентните ваксини, както тези срещу морбили, причиняват аутизъм. Тя припомня, че подобни твърдения произлизат от публикация на лекар през 90-те години, която впоследствие е опровергана, а авторът ѝ губи правото да упражнява медицинска практика. Съвременните ваксини не съдържат тежки метали в количества, които да влияят върху развитието на детския мозък.
Позиция за медицината и сътрудничеството
Проф. Кьосе посочва, че турската медицина днес е сред най-развитите в региона, защото поставя пациента в центъра на здравната система и се стреми към хуманен подход. Тя отбелязва, че България и Турция са свързани не само географски и исторически, но могат да развиват и по-тясно социално и професионално сътрудничество.
Нейният съвет към българските институции е да инвестират повече в медицинското образование и подготовката на кадри, които да отговорят на нарастващите потребности от здравни услуги.
Послание към родителите и учителите
Проф. Кьосе цитира думите на Кемал Ататюрк и отправи към родителите и учителите, които ежедневно се грижат за деца с неврологични особености, послание да проявяват повече търпение, да подхождат с любов и да имат повече доверие към специалистите. Според нея съвместната работа между семейството, училището и медицинските екипи може да даде най-добрите резултати за всяко дете.
