Хуманоидните роботи, създадени по образ и подобие на човека и способни да вземат решения по сложни алгоритми, вече са част от реалността. На 18 юни българската общественост ще се запознае с робота IRON, разработен от китайската компания XPENG, който се отличава с впечатляващо близък до човешкия външен вид.
Български и регионални примери
България вече има свое място в тази технологична ниша. Роботът Робърт, създаден в Женева с ключовото участие на българския специалист по роботика Методи Димитров, стана интернет сензация. Чрез анкети сред случайни минувачи той показва как машините могат да взаимодействат със средата около нас.
Интересът към хуманоидните технологии расте и на Балканите. В края на май президентът на Сърбия Александър Вучич обяви планове за производство на хуманоидни роботи в страната. Очаква се обучението им да премине през три фази, а крайната цел е машините да помагат в домакинската работа.
Развитието на изкуствения интелект превърна роботите в естествено продължение на науката. Такъв символ е роботът София, представен през 2016 г. в Хонконг. Тя владее свободно 22 езика и е първият робот в света, получил официално гражданство, това на Саудитска Арабия.
Терминът „робот“ звучи ежедневие, но основите му са поставени от Айзък Азимов още през 1942 г. в разказа „Хоро“. Тогава той формулира трите закона на роботиката, които и днес служат като морален ориентир.
Първият закон гласи, че роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да допусне вреда. Вторият изисква подчинение на заповедите, получени от човешки. Третият постановява, че роботът трябва да защитава съществуването си, освен ако това противоречи на първия и втория закон.
Изкуственият интелект постига напредък, но инцидентите поставят под въпрос сигурността на човешкия живот, ако роботите станат част от ежедневието и етичната страна бъде пренебрегната. Все още е нужно системите за обучение да бъдат развити до степен, в която машините да действат безпроблемно.
