България, заедно с Румъния и Унгария, е сред държавите в Централна и Източна Европа, които са най-силно изложени на рисковете от енергийната криза, предизвикана от блокадата на Ормузкия проток. Това е основният извод в доклада на атеуш Дадей, регионален икономист за ЦИЕ в „Кофас“, и Богдан Ничисоу, регионален мениджър „Разширена информация“ в организацията.
Глобален ценови шок
Според експертите, цитирани от БГНЕС, конфликтът в Близкия изток надхвърля рамките на енергийна криза. Въздействието върху всяка отделна страна зависи от нейната фискална свобода, парична гъвкавост и стабилността на институциите.
Блокадата на Ормузкия проток предизвиква глобален шок, който засяга доставките на суров петрол, природен газ, торове, алуминий и нефтохимически продукти. Тъй като почти всяка стока зависи от тези суровини, светът е изправен пред по-високи цени и макроикономическо напрежение. Дадей подчертава, че за разлика от кризата през 2022 г. в Европа не се очаква недостиг на физически обеми, а основният проблем е ценовият шок.
Един от най-сериозните процеси е т.нар. „унищожаване на търсенето“. Високите разходи за енергия принуждават домакинствата да ограничават потреблението на несъществени стоки, което води до спад в икономическия растеж.
Данните на „Кофас“ показват, че българските домакинства са особено уязвими, тъй като отделят около 5% от бюджета си за гориво, а цените са нараснали с 25% на годишна база. Подобна е ситуацията в Румъния и Литва. За сравнение, Полша се опитва да тушира ефекта чрез държавни субсидии и данъчни облекчения, макар това да натоварва обществените финанси.
Основната слабост на България, според анализаторите, е високата енергийна интензивност на БВП. Страната използва еквивалента на почти 300 килограма петрол за всеки 1000 евро БВП, което е три пъти над средното ниво за еврозоната. Ситуацията се усложнява и от факта, че България внася почти 100% от необходимия си природен газ.
Богдан Ничисоу отбелязва, че румънската икономика е под най-голям стрес заради високата инфлация, която към април е над 10%, и ограничената възможност централната банка да облекчи паричната политика.
Унгария също е под силен натиск, тъй като вносът на енергия представлява 4,6% от БВП, а потреблението на енергия заема 15,9% от потребителската кошница.
„Няма държава, която може да се размине с шока от конфликта в Близкия изток, но всяка страна поема риска по различен начин в зависимост от гъвкавостта на политиките ѝ“, заключават експертите от „Кофас“. Въпреки опасността от стагфлация, анализаторите посочват, че страните от ЦИЕ все пак показват по-голяма енергийна устойчивост в сравнение с шока от 2022 г.
