Българският пазар на труда е изправен пред сериозни предизвикателства, които отново предизвикаха дебат в обществото. Собственик на семеен ресторант в несебърското село Тънково разпали дискусия в социалните мрежи за недостига на качествени служители в туристическия сектор.
Недостиг на кадри
В ефира на „Здравей, България“ ресторантьорът подчерта, че проблемът не е в липсата на работна ръка, а в намирането на хора, които искат да работят качествено. Той отхвърли и твърдението, че наемането на чужденци от страни като Непал и Монголия е евтино решение.
По думите му бизнесът поема не само заплатите, но и самолетни билети, комисионни, квартири и допълнителни разходи.
Темата предизвика спор между бизнеса и икономистите. Георги Вулджев посочи, че проблемът е свързан с ниското заплащане у нас. Според него в туризма средната заплата е едва една трета от средноевропейската.
„Повечето български работници, дори и да искат да работят тук, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане“, коментира експертът. Той допълни, че в хотелиерството и ресторантьорството често има висока „сива заетост“, което прави реалните разходи за труд още по-ниски и непривлекателни за местните кадри.
От Българската стопанска камара посочват, че проблемът с достъпа до кадри е общоевропейски. Мария Минчева, заместник-председател на БСК, подчерта, че административните процедури за наемане на хора от трети страни остават твърде тромави.
Тя заяви, че достъпът до хора с правилните умения е един от най-големите проблеми, независимо от икономическото развитие на държавата или демографската ситуация. По думите ѝ вносът на работници не е панацея, а крайна мярка. Първоначално работодателите търсят хора, които владеят езика и се намират в близост до обекта.
Дебатът остава отворен. Въпросът е дали фокусът трябва да бъде върху по-високите заплати, улесняването на вноса на работна ръка или по-активни държавни политики за връщане на българите, които работят в чужбина.
