Промените в трудовото законодателство въвеждат по-голяма прозрачност на заплатите и нови изисквания за бизнеса

Тайната на заплатите скоро може да остане в миналото. В ефира на „Нова Нюз“ експерти по човешки ресурси, представители на бизнеса и юристи обсъдиха предстоящите промени в трудовото законодателство, насочени към по-голяма прозрачност на възнагражденията.

По-голяма прозрачност

Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора посочи, че най-съществената промяна дава право на всеки служител да поиска информация какво е неговото възнаграждение спрямо колеги на същата позиция и категория труд. Работодателят ще трябва да отговори в 14-дневен срок, а при разлика в заплащането да посочи конкретни аргументи.

Директивата предвижда и задължително посочване на диапазона на възнаграждението във всяка обява за работа. Танчева обясни, че трябва да бъдат описани и критериите, по които се определя заплащането, включително изискванията, стандартите и работните процеси. Тя призова бизнеса да участва активно в общественото обсъждане до 2 юни, за да се намери работещ модел, който да не натоварва излишно администрацията.

Реакцията на бизнеса

Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, изрази скептицизъм към мащаба на регулацията. Той заяви, че се опитва да бъде решен проблем, който в България не е толкова масов, като визира неравенството в заплащането между половете.

По думите му новите изисквания ще създадат сериозни затруднения за малкия и средния бизнес, включително необходимост от назначаване на отговорни лица и допълнителни разходи. Иванов припомни, че обективните фактори за разлика в заплащането включват уменията, положените усилия, поеманата отговорност и специфичните условия на труд.

Правни уточнения

Адвокатът по трудово право Радостина Янева посочи, че категоризирането на служителите е сложен процес и представлява предизвикателство за целия Европейски съюз. Тя уточни, че промените не забраняват различното заплащане, стига то да бъде обективно обосновано.

По думите ѝ, ако разликата надхвърля 5% и няма аргументирана обосновка, за работодателите ще възникнат допълнителни задължения. Те ще трябва да докладват пред Комисията за защита от дискриминация и да въведат коригиращи мерки.