КНСБ и АИКБ спорят за високите надценки и бюджетния дефицит

Темата за това как България може да намери баланс между доходите на гражданите и цените в магазините остава водеща в обществения дебат. В ефира на „Здравей, България“ президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев обсъдиха инфлацията, бюджетния дефицит и заплатите в администрацията.

Нелоялни практики и високите надценки

Според Пламен Димитров цените на много стоки в България са значително по-високи от тези в Германия, Франция и Нидерландия. Той посочи като причина нелоялни търговски практики, големи надценки и господстващо положение на пазара.

Димитров заяви, че търговци, които работят и в чужбина, поддържат там надценка от около 30%, докато у нас за същите стоки, включително мляко и млечни продукти, тя достига до 130%.

Васил Велев заяви, че наличието на нелоялни практики е безспорен факт. По думите му те трябва ясно да бъдат описани в закона, за да могат регулаторните органи да работят ефективно. Той изрази и опасение, че някои текстове в законопроектите могат да създадат проблеми при недобросъвестно отношение от страна на държавната администрация.

Разговорът засегна и разходите за заплати в бюджетния сектор. По данни на служебното правителство, цитирани от Велев, за първото тримесечие са изплатени 580 милиона евро повече за възнаграждения. Димитров оспори тази сума и посочи, че годишният бюджет за заплати е 13,4 милиарда евро, а 5% увеличение на годишна база възлиза на 650 милиона евро.

По отношение на сигурността и правосъдието Велев предупреди за сериозен преразход. Димитров говори за „големи дисбаланси“, като посочи, че при част от служителите с ниски заплати увеличението е 15%, а при други с високи доходи достига 70%. Той не изключи съкращения в групите с най-големи дисбаланси, но подчерта, че останалите сектори не трябва да бъдат засегнати.

Васил Велев предупреди, че бюджетният дефицит вече е надхвърлил прага от 3%. Според него, ако до края на годината не бъдат предприети спешни мерки, дефицитът може да достигне много сериозни размери. Димитров от своя страна заяви, че основният двигател на дефицита не са заплатите, а разходите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.