България се готви за промяна в начина, по който управлява отпадъците. Министерството на околната среда и водите предложи депозитна система, при която потребителите ще плащат по 10 цента за всяка закупена пластмасова бутилка или метално кенче. Целта е да се насърчи рециклирането в страна, където годишно се използват между 2 и 3 милиарда такива опаковки.
Как ще работи системата
Според проекта, предложен за обществено обсъждане до 21 май, ще бъде създаден Национален депозитен оператор. Той ще събира таксите и ще връща парите на потребителите, когато те предадат празните опаковки. От МОСВ уточняват, че връщането на депозита няма да зависи от последваща покупка в магазина.
Светлана Божкова, директор на дирекция „Управление на отпадъците“ в МОСВ, посочва, че опитът на други европейски държави показва първоначална събираемост от 65-70%, която постепенно нараства до 90-95%. „Опаковките ще се съхраняват временно при търговеца, след което ще отиват в преброителни центрове и в крайна сметка – за рециклиране“, обяснява тя.
Идеята предизвиква и различни реакции. Поддръжници като „Екопак България“ смятат, че бизнесът, който пуска тези опаковки на пазара, трябва да бъде основният двигател на системата, а държавата да запази надзорната си функция.
От Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация обаче изразяват сериозни опасения. Според председателя ѝ Йоана Йончева-Фильова законопроектът е изготвен под натиск на големи международни компании и може да постави в неизгодно положение малките търговци и местните производители. „Потокът ще бъде насочен единствено към големите търговски вериги“, предупреждава тя.
Потребителите също са разделени. Част от тях виждат в мярката стъпка към по-чиста природа, а други са скептични към практическото ѝ прилагане. „Трябва да се събират, да се връщат, да се мъкнат тези бутилки – малко е неудобно“, казва Мария Ангелова, като изразява опасенията на мнозина за допълнителните усилия при ежедневното пазаруване.
При 10 цента депозит на опаковка годишната сума, която ще преминава през системата, се оценява на около 300 милиона евро. Остава и въпросът за непотърсените депозити, които се очаква да бъдат в размер на десетки милиони евро годишно. Решението как ще бъдат инвестирани тези средства ще бъде в ръцете на Националния депозитен оператор, в който според проекта държавата няма да участва пряко.
Дебатът по темата продължава, а срокът за становища е 21 май.
