Ситуацията със свлачището, което блокира пътя между Смолян и Пампорово, остава сериозна. Макар първоначалните деформации да са преминали най-интензивния си етап, рискът за инфраструктурата не е отминал, заяви пред бТВ проф. Стефчо Стойнев, ръководител на катедра „Хидрогеология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Свлачището остава активно
Според експерта всяко свлачище преминава през три основни фази. Първата е подготвителна, която в случая със смолянския път е била много кратка, само няколко часа. Следват активното свличане и затихването на процесите.
„От това, което видях, най-вероятно се намираме в края на втория етап. Свлачището все още е активно и съществува опасност да увеличи обхвата си, макар и не в досегашните мащаби“, обясни проф. Стойнев.
Геологът подчерта, че Родопите са район, в който морфологията естествено благоприятства свлачищни процеси. Особено в източната част на планината, в района на Кърджали, има десетки, а вероятно и стотици свлачища, породени от природните дадености.
Конкретното свлачище край Смолян е част от най-голямото свлачище в България, т.нар. „Смолянско свлачище“. При подробните проучвания на терена в края на миналия век е установено, че освен геоложките особености, основен фактор за деформациите са и подпочвените води.
Основната причина за активирането на земните маси в този участък е силното преовлажняване, което влошава механичните свойства на почвата. По думите на експерта топенето на снеговете и валежите са водещите фактори за наситеността с вода, провокирала движението на земните маси.
Проф. Стойнев посочи, че е било много трудно да се предвиди точният момент на активиране, тъй като подготвителният етап е бил твърде кратък. Според него единственият начин за дългосрочна превенция е изграждането на модерни мониторингови системи, които да следят критичните фактори в реално време.
„Смятам, че има възможност да упражняваме превенция, но в един момент природата би могла да ни изненада, както се случи в този случай“, заключи геологът.
