Сланите унищожиха черешовите масиви в Кюстендилско

Югозападна България отново е засегната от неочаквано застудяване. Жълт код за ниски сутрешни температури и слани постави под риск овощните насаждения в региона, като най-силно пострадали са черешовите масиви в Кюстендилско.

Щетите по реколтата

Производители и потребители следят с тревога прогнозите и търсят отговор на въпроса какви са реалните поражения. След сланите тази сутрин картината в част от черешовите масиви в Кюстендилско е обезпокоителна. По думите на очевидци почти не е останал оцелял плод, а засегнатите череши започват да загниват. Очаква се те да окапят от дърветата в следващите дни.

Въпреки че през деня времето е слънчево, надеждите за добра реколта намаляват с всяка сутрин. Местните производители посочват, че щетите се виждат ясно и с просто око.

Любомир Димитров, стопанин с близо 100 декара черешови градини, заяви пред БНТ, че оцелелите плодове са единични, а загубите в района са на 100%. По думите му за втора поредна година се случва подобно бедствие.

Ситуацията тази година може да се окаже още по-тежка заради липсата на застраховки при повечето производители. Димитров допълва, че при евентуални компенсации те ще бъдат значително по-ниски, вероятно с около 50%.

Освен реколтата, земеделците са направили и сериозни разходи, които сега рискуват да останат неизплатени. По думите на Димитров разходите са около 3000 евро на хектар за обработки, пръскане, резитба и други дейности, а накрая е много вероятно да не бъде реализиран нито килограм продукция.

Сланите не са пощадили само черешите. Засегнати са и други овощни култури като ябълки, круши и сливи. Производителят подчертава, че няма разлика между ранни и късни сортове и че всичко е унищожено.

След две поредни години с подобни щети много производители обмислят да се откажат от овощарството. Един от тях казва, че са били оптимисти, но вече губят желание да продължат и на практика приключват.

В отговор на кризата кметът на Кюстендил Огнян Атанасов организира среща между земеделски производители и представители на Държавен фонд „Земеделие“, Агенцията по безопасност на храните и Института по овощарство. Целта е да се набележат мерки за подпомагане на пострадалите и да се обсъдят бъдещи стратегии за защита на реколтата.

Ако не бъдат намерени ефективни финансови и технологични решения, регионът рискува да загуби едно от най-емблематичните си производства.