Северномакедонският премиер Християн Мицкоски заяви, че България блокира страната му по пътя към Европейския съюз. В интервю за телевизия „Сител“ той каза, че е поздравил президента Румен Радев след изборната му победа и не разбира защо спорът между двете държави се задълбочава.
Мицкоски обвини София в блокади
Мицкоски обвини България, че блокира Плана за действие за малцинствата и участието на Северна Македония в инициативата „Три морета“. По думите му Скопие е работило с експерти по правата на човека от Страсбург и е следвало указанията на Брюксел, но процесът е бил спрян от България.
„Не сме провокирали никого. Борим се за своята идентичност и позиция, това са принципни отношения“, заяви премиерът по повод енергийната инфраструктура и коридорите с Гърция и България.
Съгласно Европейския компромис от 2022 г. Скопие трябва да включи българите в конституцията си, за да започне преговори за членство. Следва и приемането на План за действие за правата на общностите, включително българската. Според БГНЕС Скопие трябва да посочи проблемите с правата на българите, да предложи мерки, да осигури финансиране и механизъм за наблюдение.
През декември 2025 г. представители на българските сдружения в Северна Македония заявиха, че представеният проект на плана не отговаря на изискванията, а времето за обсъждане е било крайно недостатъчно.
Мицкоски подчерта, че правителството му е съсредоточено върху вътрешните реформи, за да направи страната „по-добро място за живеене“. Той заяви, че няма да приеме условия, които противоречат на убежденията му, и определи подобна стъпка като „исторически най-голямата капитулация“ за македонския народ.
Северна Македония прие „френското предложение“ през юни 2022 г. Преговорната рамка изисква спазване на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. Протоколите към него предвиждат Скопие да се откаже от претенции за македонско малцинство в България, да противодейства на говора на омразата и да отвори архивите на бившите югославски тайни служби.
Въпреки поетите ангажименти напрежението остава високо, а двете страни продължават спора за изпълнението на задълженията по „френското предложение“.
