Експерти предупреждават за рискове от „скрито финансиране“ след кампанията

Изборният процес в България приключи с по-висока избирателна активност и оценки за прозрачна организация от международните наблюдатели на ОССЕ и ПАСЕ. Въпреки положителните оценки за спазването на гражданските права, експертите отчитат силно поляризирана кампания и негативна реторика. Наред с политическите послания, внимание привлича и финансовата прозрачност на партиите.

Разходи и финансиране

Според данни на Института за развитие на публичната среда политическите субекти са изразходвали малко над 900 хил. евро за медийна реклама в последните дни на кампанията. Анализите показват, че около 70% от средствата са насочени към телевизионно отразяване, съобщава Нова телевизия.

По данни на института разходите за медийна реклама се разпределят така: „Прогресивна България“ – 196 219 евро, ПП-ДБ – 172 157 евро, „Възраждане“ – 163 691 евро, ГЕРБ-СДС – 61 712 евро, БСП-ОЛ – 55 835 евро и ДПС – 32 122 евро.

Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда посочва като притеснителна практика множество физически лица да даряват идентични или сходни суми, често в прагове, които не изискват доказване на произхода на парите. Според експертите това създава предпоставки за заобикаляне на законовите ограничения за финансиране от юридически лица.

Бившият председател на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън допълва, че действащата нормативна уредба има слабости, които позволяват условия за „скрито финансиране“. Липсата на строг контрол при разпределянето на средства през множество дарители затруднява проследяването на реалния източник на финансиране.

Въпреки финансовите въпроси експертите отчитат по-интензивни действия на институциите срещу изборни нарушения. Ивилина Алексиева-Робинсън отбелязва добрата координация между МВР и останалите структури, както и усилията за разяснителна кампания.

В доклада са посочени и редица предизвикателства, сред които съмнения за купуване на гласове, присъствие на неоторизирани лица в секциите, недостатъчна подготовка на секционните комисии и неясноти при броенето на бюлетините и преференциите.

По отношение на машинното гласуване експертите отбелязват, че макар да няма сериозни отклонения, са необходими по-стриктни правила и ясно отразяване на техническите несъответствия при разписките в протоколите.