Дисциплината, подготовката и общественото доверие са трите основни фактора за успешното приемане на еврото в България. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на дискусия на високо равнище, организирана от Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
Пътят към еврозоната
Според Радев присъединяването към еврозоната не е изолирано решение, а последна стъпка от дългогодишен процес. Той подчерта, че еврото не създава доверие, а го затвърждава, и посочи, че България е извървяла десетилетен път към стабилност.
Валутният борд, който действа у нас близо 30 години, е изиграл ключова роля за налагането на строга парична и фискална дисциплина. Това се отразява и в един от най-ниските показатели на публичния дълг спрямо БВП в Европа.
Значим принос за подготовката на страната имат и участието във валутния механизъм ERM II, както и работата в рамките на Банковия съюз на ЕС. Те са помогнали на България да синхронизира политиките си и да укрепи институционалния си капацитет.
Доверие и прозрачност
Радев подчерта, че без обществено доверие успехът е невъзможен. Той посочи прозрачността като водеща задача в сложната политическа среда в страната.
По думите му обнадеждаващ знак е, че приемането на еврото има ограничено влияние върху инфлацията, а подкрепата сред гражданите расте. Към този резултат допринася и тясното сътрудничество с бизнес асоциации, академични среди и неправителствени организации.
Разширяването на еврозоната
Темата за разширяването на еврозоната бе подкрепена и от Мартин Кохер, гуверньор на Националната банка на Австрия. Той посочи, че въпреки дебатите за международната роля на еврото, основната задача пред Европейската централна банка остава независимостта и стриктното изпълнение на мандата.
В Унгария обществената подкрепа за еврото е близо 80%, а политическият курс „Обратно към Европа“ придобива все по-голяма тежест, отбеляза Пирошка Наги-Мохачи от Лондонската школа по икономика.
И в Швеция дебатът се променя. Бившият гуверньор на „Риксбанк“ Щефан Ингвес каза, че в днешния свят на сложни финанси и променена геополитика малките централни банки имат нужда от партньори. Според него осъзнаването на новите глобални реалности постепенно променя обществения разговор и в Скандинавия.
