Първият бюджет в евро разделя кабинета и бизнеса: реформите отложени за след избори

**

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕЛОМ: ПЪРВИЯТ БЮДЖЕТ В ЕВРО ПРЕД ПАРЛАМЕНТА – БЕЗ КОНСЕНСУС, НО С ПЛАН ЗА БЪДЕЩЕТО

**

Със спорни решения и без подкрепата на ключови социални партньори, правителството на Росен Желязков изпрати в Народното събрание проектобюджета за 2026 година – първият в историята на България, изготвен изцяло в евро. Документът, одобрен на спешно заседание на Министерския съвет, се превърна в символ на дълбоките разногласия между институциите, бизнеса и гражданското общество. В основата на конфликта – остро критикуваните увеличения на данъците върху дивиденти и осигурителните вноски, които подкопаха доверието на работодателските организации и доведоха до безпрецедентен бойкот на тристранните преговори.

–

**

БОЙКОТ И ПРОТЕСТ: БИЗНЕСЪТ ЗАСТАВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

**

Залата за заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество остана празна в деня, в който трябваше да се обсъди държавната план-сметка. Работодателите категорично отказаха участие, отправяйки ясен сигнал към властта: *няма да бъдат съучастници в приемането на мерки, които застрашават конкурентността на българската икономика*. Според тях предвидените промени в данъчното натоварване ще ударят най-вече малките и средни предприятия, вече изправени пред инфлационни натиска и енергийна криза.

В отговор правителствените представители подчертаха, че бюджетът е „компромис на наложените обстоятелства“, но отхвърлиха обвиненията за липса на прозрачност. *“Това не е бюджет на мечтите, а бюджет на реализма“*, коментира близък до кабинета източник, добавяйки, че алтернативите са били още по-болезнени за гражданите.

–

**

„НЯМА АЛТЕРНАТИВА“: ПРЕМИЕРЪТ ЖЕЛЯЗКОВ ЗАЩИТАВА СПОРНИТЕ РЕШЕНИЯ

**

*“Добър ли е този бюджет? Не. Лош ли е? За всеки отделен сектор – да. Но въпросът е дали изобщо съществува друга възможност в момента“* – с тези думи премиерът Росен Желязков оправда пред медиите спорните финансови параметри. Той подчерта, че геополитическата нестабилност, наследените дисбаланси и натиска от Брюксел са ограничили маневрената способност на правителството до минимум.

Желязков не скри, че бюджетът е плод на тежки преговори в рамките на коалиционното споразумение, но обеща *радикални реформи след 2026 година*. Сред приоритетите: преструктуриране на пенсионната система, оптимизация на здравните разходи, данъчна реформа и намаляване на бюрокрацията. *“Реформите изискват време и обществен консенсус. Въпросът е дали българският гражданин е готов да плати цената на промяната“* – провокира премиерът, насочвайки дискусията към дългосрочните последици от сегашните жертви.

–
**

МЕЖДУ СОЦИАЛНИ ОЧАКВАНИЯ И ФИСКАЛНИ ОГ