Днес отбелязваме 147 години от Априлската епопея. Поклон пред паметта на героите, дали живота си за България

Отбелязваме 147 години от избухването на Априлското въстание. Наричано още Априлската епопея от пролетта на 1876 г., то е най-значимата въоръжена изява на националноосвободителното движение за извоюването на независимостта на България от Османската империя.

Подготовката е била само няколко месеца, обяснявайки неуспеха на бойното поле. То е избухнало преждевременно на 20 април, при опит да бъде заловен Тодор Каблешков. Тогава жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков е написал своето прословуто „Кърваво писмо“. То е било изпратено на Георги Бенковски в Панагюрище, където той обявява началото на въстанието.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка у нас, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема, разрешен с Руско-Турската Освободителна война. Благодарение на саможертвата на героите дали живота си, днес има българска държава. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлската епопея като най-върховната част на българското национално освободително движение.

По публикацията работи: Велислава Велева