Защо не е желателно да давате гребена си за коса на друг? Поверия и вярвания

Гребенът е основен предмет за хигиена и красота за много хора, особено за жените. Въпреки това според старо поверие, това нещо може да внесе негатив в живота. Но при изпълнението на определени условия. Какви обаче вярвания и поверия се свързват с този предмет, който използваме така често в ежедневието си?

Обикновено всеки човек има свой собствен гребен. Но понякога хората съгрешават с желанието да споделят това нещо с любимия човек. Според легендата подобна щедрост не вещае нищо добро.

Защо не е желателно да използвате чужд гребен?

Разбира се, най-очевидната причина е проблемът със здравето. Има възможност да получите от другия човек, който използва гребена някакво заболяване на скалпа. Но ако анализирате въпроса от гледна точка на вярванията, тогава има и обяснение защо не трябва да използвате чужд гребен или да давате на другите своя собствен. Поверието казва, че жена, която използва гребена на приятелката си, може да отнеме красотата и здравето от нея. До такава степен, че господарката на предмета ще започне да изпитва проблеми в личния си живот. Животът след това може да се промени много към по-лошо, предаде “actualno.bg.“

Можете ли да изхвърлите гребена си?

В мирогледа на предците ни косата е заемала важно място. Смятало се, че тя акумулира човешка енергия. Езотериците не съветват да изхвърляте гребена, защото той може да бъде използван от човек, който е замислил нещо лошо срещу собственика на вещта. Ако например се счупи, тогава гребенът трябва или да се изгори, или просто да се прибере и да не се използва. Гребенът, оставен без надзор, лесно може да стане плячка за този, който ви мисли злото. Косата е най-използваното нещо за изготвянето на магии. Така че, гребенът не трябва да попада в чужди ръце, особено ако има по него косми след ресане. За да не се възползват магьосниците от космите и вие без време да се окажете с магия, бъдете отговорни към тази ваша вещ. Нека хигиената ѝ да е на ниво, а след като я използвате, я приберете.

По публикацията работи: Велислава Велева