Преди много години нашите прадеди са се подготвяли за празника Великден през цялата Страстна седмица. Традицията повелявала яйцата да се боядисват на Велики четвъртък, но вариант било това да се случи и на Велика събота, ако в четвъртък семейството било натоварено с други задължения. По стар български обичай ритуалът по боядисването на яйцата бил възложен на най-възрастната жена в къщата. Важно е да се подчертае, че в стари времена в един дом са живеели по много хора – баба, дядо, синове, дъщери и внуци.
Задължително първото яйце трябвало да бъде боядисано в червен цвят, като с него най-възрастната жена начертавала кръст по челата на децата и обагряла бузките им, за да са здрави през годината.
Това обаче не била единствената задача за Велики четвъртък. Замесвало се тестото за великденския хляб. В различните български региони го наричали по най-различен начин: харман, кошара, богова пита, квасник, яйченик, кравай, плетеница, великденски кравай, кукла. Козунакът навлиза в българската великденска традиция, и то отначало само в по-заможните семейства, едва в началото на ХХ-ти век.
Празнуването на Великден продължавало цели 3 дни. В неделя сутрин цялото семейство ходело на църква за празничната литургия, а вкъщи се връщали, като носели запалени свещи и поздравявали срещнатите с думите: „Христос Воскресе!“.
Младите хора, които се били оженили в периода след Коледа и Нова Година, посещавали като дан на уважение родителите на булката, също семействата на кумовете и на девера (брата на младоженеца), като им носели по една кошница червени яйца и великденски хлябове. Навсякъде ги посрещали с богати празнични трапези.
Нямало точно определен брой яйца, които да се боядисват за Великден. Това зависело от броя на обитателите на къщата. Обикновено боядисвали до към 40 яйца, но в домовете на по-заможните можело да стигнат и до 100-200.
В стари времена, естествено, нямало химически бои, а се използвали натурални, природни багри. Например, основният цвят при боядисването – червеният, се получавал от риган или люспи от кромид лук. Зеленият – с помощта на коприва. За оранжево варели стъбла от смрадлика. Жълтото се създавало чрез отвара от ябълкови обелки и орехи. Също така, натурални „щампи“ се получавали от листа на различни растения – здравец, магданоз, цветчета и др., съобщава „Актуално“. Върху мокрото, току-що сварено яйце поставяли подходящо листо, стръкче или цветче, слагали яйцето в женски чорап или непотребна дантела, усуквали го стегнато, за да не се размести „щампата“, и го топвали в боята. По-отраканите домакини създавали прочутите „писани яйца“, като нанасяли рисунки с восък върху яйцето чрез специална игла или с обикновена свещ. След като яйцето се топне в боята, контурите, изписани с восъка, не се оцветяват – и имате „писано яйце“, което се подарява на особено близки хора.
По публикацията работи: Пламена Сутева
