Както стана ясно, състоянието на пшеницата в Добруджа към момента е добро, но са необходими повече валежи, твърдят специалистите. Те се опасяват, че реколтата може да бъде компрометирана от рязко застудяване. Притесненията на фермерите пък са свързани и с реализацията на продукцията им.
На фона на сухата безснежна и топла зима, първите мартенски дъждове вдъхват надежда за пшеницата в Добруджа. Запасите от влага в почвата обаче все още са едва на половина на миналогодишните, предаде Нова телевизия.
„Състоянието й е бих казал добро до много добро, зависи от различните посеви – кога са засети, кога са поникнали. В момента пшеницата е във фенофаза изправяне на розетката“, каза проф. Иван Киряков, селекционер от Добруджанския земеделски институт, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“.
Пшеницата навлиза в критична фаза на развитие и опасенията на селекционера са от измръзване, тъй като през последните 4 години се наблюдава рязка промяна в температурите дори и през април.
„Ако температурите паднат под минус 5, минус 6, в рамките на 7, в до 10 часа, вече имаме едно затормозяване, преохлаждане на пшеницата, което до голяма степен може да се отрази и по-нататък върху продуктивността“, сподели проф. Киряков.
Притесненията на производителите пък са свързани и с реализацията на продукцията, защото себестойността на продукцията им е висока.
„Скъпи торове, които всички колеги напазарувахме на високите цени, скъпи препарати за растителна защита, които са повишени от 15 до 30%. Много скъпи семена, с 30% по-висока цена“, посочва Мария Дикова, зърнопроизводител.
Пазарната цена на пшеницата в момента е 43 ст./кг, а себестойността на продукцията на Мария – 57 ст. Затова и стоката от миналогодишната реколта залежава, а тя е принудена да изгражда нови складове. Пренасищането на пазара идва основно от украинския внос на ниска цена.
„Подкрепа няма от държавата и това е несериозно: ще се отвори кризисния резерв, който е 16 млн. евро на 38 млн. дка земя, колко ще получим – по 1 лев на декар?!“, пита Дикова.
Основната грижа на стопаните сега е да освободят пространства за пшеницата до новата жътва.
