Tайните на олмеките от археологическите разкопки: Една безследно изчезнала цивилизация

Добрите стари археологически разкопки вече не са от съществено значение за изучаване на древните обекти. Това е така, защото има нова технология, която помага на изследователите да изучават интригуващите мистерии на изгубените цивилизации.

Олмеките представляват най-старата известна голяма мезоамериканска цивилизация. Смята се, че са повлияли на по-късните култури, включително и на маите. Въздушното дистанционно наблюдение на голям регион над Мексико разкри стотици древни мезоамерикански церемониални центрове. В това число важно място за древната култура на олмеките, известно с колосалните си каменни глави.

Lidar е метод за дистанционно наблюдение, който използва светлина под формата на импулсен лазер за измерване на обхвати до Земята. Методът за дистанционно наблюдение идентифицира 478 церемониални центъра в райони, които са били дом на древните култури на Олмеки и Маи, датиращи приблизително от 1100-400 г. пр. н. е.. Проучването е най-голямото подобно проучване, включващо древна Мезоамерика, обхващащо целия щат Табаско, южен Веракрус и части от Чиапас, Кампече и Оахака. Lidar, съкращение от Light Detection and Ranging, използва импулсен лазер и други данни, получени по време на полет над обект, за да генерира триизмерна информация за формата на повърхностните характеристики. Той прониква в растителността и открива структури, които иначе не могат да се видят от въздуха или земята.

Археологът от Университета на Аризона Такеши Иномата, който ръководи проучването, каза, че лидарът е забелязал голямо и неизвестно преди това правоъгълно земно церемониално пространство в Сан Лоренцо.

То е с размери около 1000 метра на 275 метра, с 20 платформи около ръба, леко повдигнати над него. Целта му остава неясна, но може да е бил площад, където голям брой хора са се събирали за някакъв вид церемонии, докато платформите около площада може да са имали резиденции, казва Иномата. Каменните глави на олмеките, всяка изработена от единичен базалтов камък, са сред най-евокативните произведения на изкуството от древна Мезоамерика. Натуралистичните черти на лицето са издълбани по такъв начин, че експертите подозират, че са изображения на действителни древни олмекски владетели.

Десетки от главите са открити в Сан Лоренцо. Иномата казва, че може да има повече от тях в неоткрити досега свързани места. Много от стотиците церемониални комплекси, идентифицирани в проучването, споделят общи оформления като този в Сан Лоренцо. Изглежда, че много от тях са построени с ориентация, съобразена с посоката на изгрев слънце на конкретни ключови церемониални дати.

„Тези центрове вероятно са били най-ранните материални изрази на основните концепции на мезоамериканските календари“, казва Иномата, отбелязвайки, че такива календари са базирани на единица от 20 дни. Това което съответства на броя на платформите около церемониалния център Сан Лоренцо. В началото на 19-ти век при разкопки били открити различни човекоподобни предмети, които не принадлежали на културите на маите или ацтеките. Тези фигурки са първата индикация за съществуването на олмеките.

Езикът на ацтеките ни дава олмек, което означава „гумени хора“. Олмеките най-вероятно са участвали в събирането и обработката на каучук, който са използвали за производството на обувките си. Досега обаче не са открити гумени сандали или останки от олмекски скелет.

За историците произведенията на изкуството са много повече от великолепни музейни експонати. Ако олмеките някога са имали писменост, всички следи от нея са изчезнали. Дори костите им ги няма, изгнили са отдавна във влажната дъждовна гора.

Според учените Сан Лоренцо е бил столицата на Олмеките и животът там е процъфтявал 1500 години преди началото на модерната епоха. Старият град е построен върху естествено плато, чиито склонове са изкуствено загладени под тераси, където са построени сгради. Археолозите смятат, че градът е имал население от около 5000 души. Въпреки големия брой открити предмети, археолозите нямат представа откъде произхожда тази култура. Няма следи от неговия произход или етапи на растеж. Малко се знае за социалната организация и не е ясно към коя етническа група принадлежат хората от тази древна цивилизация.

По публикацията работи: Велислава Велева