С идването на пролетта от позаспалата земя се появяват и първите стръкчета коприва. Младите стебълца и листа са най-полезни именно в този период на годината. Тогава са ѝ най-богати на хранители вещества, нужни на организма, за да се подготви за топлите месеци.
Копривата е нискокалорична, но е пълна с флавоноиди, полизахариди, танини, минералните соли калий, калций, желязо и магнезий, както и с витамините А, С, D и К. Според билкари тя проявява силно действието си под формата на чай, действайки благоприятно на възпалителни процеси, проблеми с храносмилането и др. От листата се прави масло, което обаче се използва единствено и само за козметични и медицински цели.
В българската народна кухня не липсват ястия с коприва. Тук я слагаме в баницата, правим каша или я готвим с ориз. С какво обаче е известно това криещо в себе си безброй ползи за тялото растение по света, нека да видим.
Според някои британски учени най-старата рецепта на територията на Великобритания е свързана с копривата. Това е пудингът от коприва, за който се смята, че датира отпреди 6 хил. години. Освен нея, за приготвянето му са необходими глухарче, киселец, ечемичено брашно, вода и сол.
Според археологически разкопки, направени неотдавна, копривата е била част от хранителните навици на човека още през бронзовата епоха. Учените стигат до този извод благодарение на купа, чието съдържание, след анализ, е установено, че е супа от коприва.
Копривата трябва да се бере далече от населените места и натоварените пътища. Когато се бере е препоръчително да се използват ръкавици заради жилещите листа и стебла на растението, които могат да предизвикат обриви по кожата. Щом минат термична обработка обаче опасността изчезва. Деликатният вкус на копривата е идеален за пълнежи на печива и паста, сосове, крем супи, ризото, кишове и дори десерти.
В приказката „Дивите лебеди“ ,принцесата трябва да изработи с голи ръце ризи от коприва за своите братя, за да развали магията, направена върху тях. Всъщност, не е тайна, че растението се е използвало векове в текстилната промишленост заради влакната си.
В световноизвестната поредица “50 нюанса сиво“ включва скандинавска рецепта за биск от риба и коприва. При датчаните съществува вярване, че където расте коприва, има погребани елфи.
По публикацията работи: Велислава Велева
