Невероятно откритие в света на палеонтологията! Преди години, още през 1987 г., палеонтолози се натъкнаха на титанични фосилизирани останки от т. нар. Mamenchisaurus sinocanadorum. Едва наскоро обаче, учените успяха да оценят дължината на шията на гигантските бивши обитатели на планетата Земя. Оказва се, че вратовете на този вид са достигали дължина до 15 метра (един и половина пъти дължината на двуетажен автобус)
Динозавър, бродил из Източна Азия преди повече от 160 милиона години (в днешен Китай), е обявен за претендент за животното с най-дългата шия, известна някога, съобщава Гардиън.
Нов анализ на кости от шията и черепа на звяра разкри, че динозавърът, известен като Mamenchisaurus sinocanadorum, е имал шия с дължина 15 метра, или един и половина пъти дължината на двуетажен автобус.
Фосилизираните останки от създанието бяха открити през 1987 г. от скали на 162 милиона години в Синдзян-Уйгурския автономен регион в северозападен Китай, но цялата дължина на шията на животното беше оценена едва наскоро от учени.
Динозавърът е бил един от огромните тревопасни зауроподи, който е стигал като размери до 50 метра от муцуната до опашката и е тежал повече от 70 тона. Въпреки че от звяра са останали само шепа кости, изследователите са успели да преценят дължината на шията му, като сравнят останките с пълни вкаменелости, принадлежащи на тясно свързани динозаври.
„Mamenchisaurus sinocanadorum може да е най-дългият зауропод с най-дългата шия, откриван досега, но има шансове, да е имало по-големи, по-дълги зауроподи, обикалящи около късната юра на територията на днешен Китай“, каза Андрю Мур, палеонтолог от университета Стоуни Брук в Ню Йорк.
„Освен ако не сме готови да повярваме, че случайно сме открили най-големия индивидуален зауропод, който някога е съществувал, нашето предположение по подразбиране винаги трябва да бъде, че там някъде все пак е имало по-големи животни. Можем само да се надяваме, че някои от тези титани са фосилизирани и просто чакат да бъдат открити от палеонтолозите.
Дългата шия е била една от основните характеристики на тялото, която е позволила на зауроподите да достигнат такива гигантски размери. Това позволява на животните да пасат огромни площи с растителност, докато стоят на едно място, което означава, че могат да приемат тонове храна, без да изразходват много енергия. Наличието на дълъг врат може също да е помогнало на животните да се охладят, като е увеличило повърхността си – трик, който слоновете постигат с големите си уши.
Как зауроподите са развили толкова дълги вратове и големи тела, без да се срутят под собствената си тежест, озадачава учените, откакто бяха открити първите вкаменелости на животните. Но рентгеновото сканиране на вкаменелостите на Mamenchisaurus показва, че прешлените са били леки и кухи, с въздушни пространства, съставляващи две трети до три четвърти от техния обем. Подобни характеристики на скелета се наблюдават при птици, които намаляват теглото си, за да летят. При зауроподите такива леки скелети биха били податливи на фрактури, но животното имало пръчковидни ребра на врата – костни разширения на прешлените – които втвърдявали врата и подобрявали неговата стабилност.
Превод и редакция: Пламена Сутева
