Откъде идват „вечните химикали“ в питейната вода?

Новите мерки за защита на околната среда може да ограничат използването на няколко дълготрайни, вредни химикали, известни като PFAS, но те са само върхът на един много устойчив айсберг.

Химикали има във водата, която пием, в опаковката на храната, която ядем, в приборите, с които готвим, в леглата, в които спим, в дрехите, които носим, ​​и дори в собствените ни тела. Няма как да избягаме от така наречените „вечни химикали“, набор от дълготрайни и потенциално вредни вещества, създадени от човека, които проникват в почти всяка среда на планетата.

Правителството на САЩ сега предлага своите първи ограничения за шест от тези химикали, известни като пер- и полифлуороалкилови вещества (PFAS). Агенцията за опазване на околната среда (EPA) казва, че ограниченията могат с течение на времето да предотвратят хиляди смъртни случаи, ако бъдат приложени. Европейската комисия също се готви да забрани набор от PFAS съединения в противопожарни пени.

Някои компании вече са започнали да премахват най-внимателно проучените PFAS химикали – PFOS и PFOA. Те са опасни за човешката имунна система и са свързани с отрицателни ефекти върху плодовитостта, детското развитие и метаболизма.

Но има повече от 9000 PFAS съединения, които имат стотици различни приложения, включително в незалепващите покрития, протекторите за тъкани и пластмасите. А някои, включително PFOS и PFOA, могат да останат в околната среда в продължение на десетилетия.

Колко дълго всъщност издържат „вечните химикали“?

Този дълъг списък от химикали печели прякора си с причина – те са устойчиви. Те не само оцеляват много дълго време, без да се разрушат, но имат тревожната способност да се натрупват в живите организми. Това означава, че дори ниските нива на експозиция могат постепенно да нараснат с течение на времето до момент, в който да станат вредни.

Устойчивостта на „вечните химикали“ зависи от молекулярната структура и състава на отделните вещества. Не всички от тези прословути химикали са еднакви.

Всички PFAS съединения имат гръбнак, изграден от въглерод – тези с по-малко от шест въглеродни атома са „късоверижни“, докато останалите са „дълговерижни“. Дълговерижните PFAS съединения могат да останат в тялото много по-дълго от късоверижните, според едно малко проучване на работници на летище Arvidsjaur в Северна Швеция. Те са пили вода, съдържаща PFAS съединения от противопожарна пяна, след инцидент. Техните кръвни проби съдържали дълговерижен PFOS с полуживот от 2,93 години и PFOA с полуживот от 1,77 години. Една къса молекула, наречена PFBS, има полуживот от само 44 дни. Една от причините за това е, че бъбреците се справят по-добре с елиминирането на късоверижните молекули от тялото.

Струва си да запомним, че полуживотът не означава, че химикалът е елиминиран през това време. По-скоро това е времето, необходимо на нивата в кръвта да паднат до половината от първоначалната си стойност. Химикалите могат да останат в тялото много по-дълго, особено ако непрекъснато се допълват от пиене на замърсена вода или други източници.

Друго проучване на много по-дългосрочно излагане на PFAS сред хора, живеещи в Ronneby, южна Швеция, установи, че полуживотът на друг химикал, наречен PFHxS, е 5,3 години. PFOS има полуживот от 3,4 години, а PFOA – от 2,7 години. Някои PFOS съединения, които съдържат допълнителни разклонения от основния си въглероден гръбнак, имат период на полуразпад, който се простира в продължение на десетилетия в човешкото тяло.

Във водата обаче те могат да се задържат дори още по-дълго. Някои проучвания предполагат, че PFOA има полуживот от повече от 90 години, докато за PFOS той надминава 41 години.

Откъде идват „вечните химикали“?

Някои от най-често съобщаваните източници на замърсяване с PFAS са от използването на противопожарна пяна, особено при тези за гасене на пламъци от запалими течности. Тук PFAS действат като „повърхностно активни вещества“, за да намалят напрежението в пяната и да й позволят да се разпространи по-лесно в дадена област. По този начин тя потушава пламъците от кислород.

За съжаление, пяната може да бъде отмита в близките водни течения и почвато, което да доведе до замърсяване с PFAS.

Те също така често се използват за обработка на водоустойчиви дрехи или опаковки за храни, като например хартиените торби за покупки и кутиите за пица. В тези опаковки „вечните химикали“ спомагат, за да се устои на петната от мазнина, които иначе се просмукват в хартията. По същия начин те се използват за третиране на килими и мека мебел, а едно проучване ги открива в 60% от спалното бельо и дрехите, предлагани на пазара за деца. Все още обаче не е известно дали този вид излагане представлява риск за здравето.

Понастоящем не е ясно какви нива на PFAS могат да се прехвърлят в телата ни чрез нашата кожа и храна, но учените предупреждават, че съществува риск от замърсяване чрез вдишване на домашен прах, натоварен с PFAS. Децата, по-специално, са изложени на риск при смучене на дамаските на обработени меки мебели. Навик, който често се наблюдава, когато на децата им растат зъби. Но колко точно от тези химикали влизат в тялото по този начин не е добре проучено. Освен това „вечните химикали“ имат по-кратък полуживот във въздуха, отколкото във водата.

Другото място, където обикновено се използват PFAS, е в пластмасата. Например, в контейнерите за храна. PFAS се влагат в такива опаковки, за да направят пластмасите по-устойчиви срещу оцветяване. Лошото е, че и тук учените са открили, че по този начин PFAS може да проникне в нашата храна.

А през 2022 г. Environmental Working Group, екологична организация с нестопанска цел, откри друг източник на „вечни химикали“ – утайките в отпадъчните води. Изчислено е, че почти 20 милиона акра (80 937 кв. км) обработваема земя в САЩ са били замърсени с PFAS чрез използването на утайки от отпадъчни води. Тази утайка може да съдържа микропластмаси, а също и самите дълготрайни химикали, които нашите бъбреци са работили толкова усилено, за да премахнат и изхвърлят от тялото. Веднъж попаднали в почвата, те могат да намерят пътя си обратно в нашата хранителна система.

Превод и редакция: Венета Николова