Става въпрос за т. нар. калиата. По думите на д-р Любомир Кулински от БАБХ, този полуфабрикат се произвежда в няколко държави в Европа, като няколко родни предприятия го закупуват. Според Кулински въпросните предприятия най-вероятно го ползват, защото е по-евтин, а и с негова помощ по-бързо се получава кашкавал
Регулациите в хранителната промишленост, както в в производството, така и в търговията, подлежат на една и съща законова рамка в България и в Европа. Това заяви пред Нова телевизия д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните.
Той обясни, че за един месец БАБХ прави около 10 000 проверки, при които се пишат около 500-600 предписания и около 80 акта за нарушения.
„Дори в празничните дни проверяваме. Грубите цифри показват, че около 5-6 %, до 10 % от проверките завършват с административен акт, предписания или акт. Като цяло това е процентът на нарушенията, които намираме”, заяви Кулински.
Той обясни и за споровете около кашкавала, който се произвежда от калиата.
„Калиатата е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Някъде го наричат заготовка за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват. Но той не е претърпял пълната технология на кашкавал, според нашите разбирания. Купувайки го, нашите предприятия го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар”, каза Кулински.
Той обясни, че въпросните предприятия вероятно го използват, защото е по-евтин продукти и второ – защото по-бързо става кашкавал.
„У нас, за съжаление, няма защитено географско наименование „кашкавал”, както има за други 10 продукта. Докато няма защитено наименование, с ясна рецепта и процедура, ще минава този технологичен процес. Да, кашкавал е, но не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума”, обясни Кулински.
„На пазара има категорично безопасни храни, но с различно качество. Целта на нашия контролен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези продукти са с различни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един продукт, прочете етикета и да избере според парите, които има”, каза Кулински.
Той обясни, че доста млеко и месопреработватели и в момента работят с вносни суровини.
По публикацията работи: Пламена Сутева
В свят на несигурност и динамични промени гласът на българските учени трябва да бъде чут…
При мащабна акция на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Областната дирекция по…
Мащабен пожар избухна днес в индустриалната зона на Пловдив и обхвана автоморга на Околовръстното шосе.…
Заболяемостта от морбили в страната остава тревожна. По данни на Министерството на здравеопазването към 16…
Стачните действия на служителите продължават да блокират работата на германския национален превозвач Lufthansa за пети…
Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Шумен започна незабавни проверки на регионалното…
Leave a Comment