Равносметката от земетресението в Турция е ужасяваща – най-малко 50 000 загинали, 214 000 паднали или застрашени от срутване сгради и 11 големи града, които са почти изцяло разрушени. Милиони хора са загубили домовете си и се нуждаят от спешна помощ, a много деца остават без дом както и без родители, които губят под развалините.
Месец след трагедията пълният размер на щетите все още не е ясен, но е безспорно, че това е едно от най-сериозните природни бедствия за последните десетилетия в този регион. Очаква се броят на жертвите да нарасне. Самоличността на много от тях все още не е установена, а някои дори все още не са регистрирани. Оцелели продължават да издирват своите близки.
Смята се, че небрежността на турската държава е отговорна за сериозните последици от земетресението. Органът за борба с бедствията AFAD още преди години е прогнозирал, че при по-голям трус ще има сериозни щети. През 2020 г. институцията е посочила в доклад, че в Кахраманмараш може да има силно земетресение с магнитуд 7,5 по Рихтер. В някои случаи строителните разпоредби не са били спазвани. Заподозрени за огромния брой жертви и щети са общо 957 души. Арестувани са 236 от тях, други 330 са поставени под „съдебен контрол“, а четирима се намират в предварителния арест. Общо са издадени заповеди за задържането на 270 човека, петима от които се намират в чужбина, 82 са били освободени, а 32 са починали, пише Bulgaria on Air.
Една от най-обсъжданите теми в турското общество е ситуацията и бъдещето на засегнатите от труса деца. УНИЦЕФ твърди, че в Турция и Сирия те са около 5 милиона. До 1 март от разрушенията са били спасени и регистрирани 1911 деца без живи настойници, а 1543 от тях вече са предадени на членове на семействата им. В момента 95 деца се намират под закрилата на Министерството, а самоличността на 81 не може да се установи.
Около 1,8 млн. разселени хора са живеели в палатки, приюти и базови конструкции в Северозападна Сирия още преди земетресението. Сега положението им значително се е влошило и много от засегнатите обитават разрушени къщи, докато други спят навън при ниски температури или в колите си. Сред тях е и Амар Фаяд, който живее в Идлиб. „Синът ми и аз сме травматизирани. Палатките струват между 200 и 400 долара и не можем да си ги позволим. Затова решихме да останем тук“, обясни той.
