Крум Зарков специално за „Нова Вест“: Аз съм привърженик на парламентарната форма на управление, като единствена гаранция за плурализма

Пред микрофона на медия „Нова Вест“ застана Крум Зарков – министър на правосъдието в настоящия служебен кабинет. Какви са най-важните закони, приети от последния парламент и какво е най-належащо да свърши следващото Народно събрание? Трябва ли да се реформира основният закон на държавата ни и формата на управление на страната? Отговорите на тези и още въпроси може да намерите в интервюто ни със служебния правосъден министър, поместено тук.

Крум Зарков е български юрист и политик, народен представител от 2017 до 2022 г. Понастоящем, министър на правосъдието в служебното правителство на Гълъб Донев.

– Министър Зарков, какво беше свършено по съдебната реформа, според Вас, в последното Народно събрание?

Последният парламент успя да приеме пет важни законопроекта, между които бих отличил Законът за правната помощ и този за медиацията.

Законът за медиацията ще разтовари съдилищата от една страна, от друга страна би трябвало да осигури по-бърз, лесен и евтин начин за разрешаване на спорове. Става дума за онези спорове, които тровят живота на всички ни ежедневно – междусъседски конфликти, дребни търговски спорове и др., които затлачват съдебните зали без често да водят ефективни решения.

Така че не може да се каже, че нищо не беше направено, но и много неща останаха за довършване.

– В тази насока е и следващия ни въпрос към Вас. Кои са най-належащите законови промени, касаещи съдебната реформа, които следващата Народно събрание трябва да приеме?

Според мен, символна важност доби Законът за повишаване отговорността и отчетността на главния прокурор, който предизвиква и международно внимание. Също така реформата на Антикорупционната комисия все още е на дневен ред, до колкото проблемът с корупцията по високите етажи на властта остава чувствителен. Така че това са двата най-важни закона, според мен.

Трябва да изпълним и всички ангажименти на държавата по Плана за възстановяване и устойчивост, което предполага промени в Търговския и други закони.

– Смятате ли, че трябва да се реформира Конституцията на Република България?

Конституционните промени никога не бива да са самоцелни. Т.е. ако трябва да има конституционна промяна, то тя трябва да бъде прецизна и добре обмислена.

Единственото нещо, което ми се струва, че не може да бъде решено на законово, а трябва да бъде решено на конституционно ниво, е композицията, състава на Висшия съдебен съвет, съответно квотите в него. Така че този разговор, предполагам, предстои.

Това, за което бих искал да предупредя, е да не се използва Конституцията като оправдание да не се направят необходимите законови промени.

Забелязвам, че всеки път, когато се предложи реално решение на законово ниво, някой се обажда, че трябва и Конституцията да се измени на свой ред. Това не са алтернативи. Трябва да се направи първо това, което е най-реалистично, а именно – законовите промени, а след това, ако се състави конституционно мнозинство и то има ясна идея, е свободно да направи и други промени.

Няма да спра да подчертавам, че Конституцията ни остана единствения стабилен нормативен акт и към него трябва да се подхожда със страхопочитание.

– В контекста на политическата криза, в която се намира България, Вие привърженик ли сте на идеята за смяна на модела на управление на страната, т.е. от парламентарна република да се премине към президентска такава?

Аз съм привърженик на парламентарната форма на управление, като единствена най-ясна и най-силна гаранция за плурализма, за съществуването на различните мнения. Това е труден за управление модел, но гарантира до голяма степен именно този плурализъм.

Още повече, че смяната на модела на управление на страната предполага свикването на Велико народно събрание. Мисля, че страната ни има къде, къде по-конкретни проблеми, които могат да се решат и трябва да се решат тук и сега.

– Благодарим Ви много за това интервю.