Традиции и вярвания, свързани с Баба Марта и мартениците (ИНТЕРВЮ+СНИМКИ)

Баба Марта се свърза с редица обичаи, традиции и повелия, които съпътстват празника. Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България това е празник, изпълнен с традиции с дълбоки корени. По случай Баба Марта, специално за медия “Нова Вест“ повече за традициите ще ни разкаже Гергана Георгиева, която е завършила бакалавърска програма “Културология“ в СУ “Климент Охридски.“

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многобройни. Една от тях е свързана с това, че тя е била сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.

– Здравейте, разкажете ни нещо повече за традициите и обичаите свързани с баба Марта.

В случая традицията се корени в митовете и в легендите. Така например според една легенда сестрата на хан Аспарух му изпратила дар по една лястовица. Подаръкът пристигнал точно на първи март, а бялата връвчица, с която бил завързан, бил обагрени с кръв от крачето на птицата. Така се родила традицията на първи март българите да си разменят мартеници за здраве, щастие и късмет. Разбира се има и много други легенди за произхода на мартеницата. Както всички знаем легендите се предават между хора и поколения. Те пазят къщата от злини, а хората от болежки, уроки, предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и животните са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците връзвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният – здраве и сила.

Като цяло в днешно време традицията на мартеницата се среща във всички балкански народи. Във всяка балканска страна тя е наричана по различен начин. Значението й обаче е едно и също – здраве, щастие, късмет. Ала по своя произход според легендите и преданията мартеницата има езически произход. Но в случая по-важна е нейната позитивна същност и положително въздействие върху хората. Защото тя носи със себе си надежда за повече радост и вяра в доброто.

– Откъде произлиза традицията, свързана с червения и белия конец?

С Баба Марта и месец март са свързани някои обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай е закичването на хора и млади животни с мартеница на 1 март – денят, в който пристига Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания. Според една приказка една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“ или „заемници“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

– Вие самата пробвалили сте да правите мартеници?

Не, за съжаление не правя мартеници. Изисква доста свободно време, с което аз не разполагам. Освен това не мисля, че притежавам необходимата сръчност за изработката им. Но изключително много се радвам на всички мартенички по сергиите в края на февруари и началото на март. Но обичам да си закичвам ръцете с мартеници от всички, които ми подарят. Харесвам тази красива традиция и следвам нейната повеля да се разделя с мартениците си, когато видя щъркел.

От екипа на медия “Нова Вест“ направихме проучване сред отрупаните сергии с мартеници, като събрахме различни мнение относно това какви са тенденциите тази година, какво се предлага и кое се харесва най-много. Предпочитан материал за изработката е вълната като тя се търси най-много от клиентите.