Токсичното наследство от войната в Украйна (СНИМКИ)

Инвазията на Русия оставя токсични следи на украинска земя, замърсява посевите и представлява сериозен дългосрочен риск за човешкото здраве.

На 6 юни сателитни снимки заснеха стотици кратери, направени от артилерийски снаряди, и дупка с ширина 40 метра (131 фута), оставена от бомба в полета около село Довхенке, в източна Украйна. Това е само едно място, останало белязано от руската инвазия. Както войната продължава да нанася опустошителни хуманитарни жертви на хората, въвлечени в сраженията, конфликтът оставя не по-малко очевидно, токсично наследство върху самата земя.

Сред белязания пейзаж и изгорелите сгради на Довхенке в почвата са се просмукали тежки метали, гориво и химически остатъци от боеприпаси и ракети.

Въпреки че пълната степен на замърсяване на почвата в Украйна все още не е известна, има опасения, че конфликтът ще причини дълготрайни щети на селскостопанската продуктивност на страната. Украйна е един от най-важните световни производители и износители на зърнени и маслодайни семена, включително царевица, пшеница, ечемик и слънчогледово масло. Широко разпространеното замърсяване, причинено от конфликта, също застрашава местната дива природа и здравето на общностите, които са изложени на риск от консумация на замърсени култури.

Украинското правителство поиска от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) да му помогне да оцени екологичните щети, нанесени от конфликта. Предварителният мониторинг на агенцията и нейните партньори предполага, че градските и селските пейзажи могат да бъдат оставени с „токсично наследство за бъдещите поколения“.

Атаките в Украйна вече доведоха до унищожаване на химически фабрики или съоръжения за съхранение на отпадъци, което води до коктейл от проблеми със замърсяването. Последните данни, събрани през януари от UNEP, изчисляват, че 618 индустриални или критични инфраструктурни обекта са били повредени или унищожени през годината от началото на войната. UNEP счита това за консервативни оценки, които са индикативни, но далеч от абсолютната точност. Очаква се реалните числа да бъдат значително по-високи.

„Много доклади не могат да бъдат проверени“, казва Андреа Хинууд, главен учен на UNEP. „Все още не знаем кои замърсители са на място – в момента не е възможно да се осъществи достъп до толкова много от тези зони. Могат да се приложат някои отдалечени технологии, за да се даде визуален преглед, но всъщност едва когато конфликтът приключи… това ще можем действително да тестваме за специфични замърсители.“

Специална работна група, координирана от Екологичния инспекторат на Украйна, разследва екологични престъпления като атаки срещу водни съоръжения, химически фабрики и атомни електроцентрали. UNEP предупреждава, че тази оценка на въздействието може да бъде „колосална задача предвид мащаба и географското разпространение на докладваните инциденти“.

Екологичните групи вече внимателно документират щетите, така че да знаят къде да насочат усилията за възстановяване и почистване, след като конфликтът приключи. Но могат ли украинските култури и осквернената почва да бъдат рекултивирани? Никой не може да каже категорично на този етап, но експертите са съгласни, че това ще изисква огромни усилия и че няма да има универсално решение, тъй като замърсяването е специфично за всяко местоположение. Усилията за почистване може да включват използване на микроби за разграждане на нефтени разливи или отглеждане на растения като папрат и слънчоглед за извличане на определени токсични химикали или стабилизиране на почвата.

Някои от най-засегнатите райони на Украйна са в южните и източните части на страната, които имат най-плодородната почва, казва Евгения Засядко, ръководител в украинска организация с нестопанска цел, която изгражда база данни, документираща въздействието върху околната среда от войната на Русия. Към днешна дата са документирали 841 инцидента, използвайки данни с отворен код.

Физическото замърсяване на почвата възниква, когато тежки машини уплътняват почвата, когато експлозии създават кратери и нарушават температурата или когато пожари директно увреждат екосистемите, твърди UNEP.

Мини или ракети, горива и смазочни материали от военни превозни средства и продукти от горенето водят до химическо замърсяване на украинските почви, казва Засядко. „Вредните вещества могат да мигрират в растенията, растящи на тази земя, така че храната може да се превърне в отрова за тези, които я консумират“, казва тя.

Когато са използвани редица боеприпаси, токсичността на почвата може да бъде постоянна и трудна за премахване, така че местата трябва да бъдат приоритизирани в зависимост от нивото на щетите, казва Хинууд. Прекомерните бомбардировки на места като Мариупол, пристанищен град с множество видове индустрия и градско развитие, поставят огромни предизвикателства по отношение на възстановяването на културите, казва тя. „Ако имате щети върху градската инфраструктура, инфраструктурата за отпадъчни води, може би заводи за производство на химикали, имате множество въздействия върху околната среда там“, казва тя.

Но с толкова много животи, разрушени от конфликта, може да е трудно да се гарантира, че се обръща достатъчно внимание на дългосрочните екологични разходи, които войната създава, казва Засядко. Тя се надява, че замърсените почви няма да бъдат пренебрегнати след войната. „Трябва да запазим това на дневен ред. [Замърсяването от конфликти] не се вижда. Дори войната да спре сега, [ще се сблъскаме] с последици за околната среда години наред; трябва да се справим с това.“

Тя казва, че в момента „няма много информация за това как правителството ще действа“. Министерството на околната среда на Украйна не отговори на искането на BBC Future за коментар.

По отношение на възстановяването, Засядко се надява, че някои от най-повредените райони ще бъдат определени като зони за опазване на природата и ще им бъде позволено да се възстановят. „[Но] всичко трябва да се реши индивидуално и зависи от нивото на замърсяване и за какво ще се използва“, казва тя.

Мониторингът е от решаващо значение за насочване на усилията за възстановяване към обекти с най-висок приоритет, казва Вим Звайненбург, старши изследовател, работещ по околната среда и конфликтите за Pax, холандска мирна организация с нестопанска цел. Pax използва сателитни изображения и данни с отворен код, за да идентифицира и картографира инциденти със замърсяване, включително 213 докладвани военни действия върху енергийната инфраструктура.

Въпреки че замърсяването може да има отрицателно въздействие върху производителността на почвата, културите не винаги са видимо засегнати със забавен растеж, казва Звайненбург. Дистанционното наблюдение чрез сателитни изображения може да покаже промени в здравата растителност чрез откриване на изгорена земя, кратери и движение на военни.

Въпреки че замърсяването е по-трудно да се открие без анализ на почвата, Звайненбург казва, че продължително обстрелване на определен район би показало, че почвата е наситена с метали с военен произход и съставки на боеприпаси като токсичния експлозивен химикал TNT, което може да изисква по-нататъшно разследване.

По време на война, когато няма инфраструктура за управление на отпадъците, те се натрупват в нерегламентирани или неофициални сметища в покрайнините на градовете, казва Звайненбург. „Тогава инфилтратът от битовите отпадъци попада в почвата и подпочвените води, защото вече никой не събира отпадъците“, казва той. Ако подземната инфраструктура бъде повредена по време на конфликт, необработените отпадни води или необработените отпадъчни води могат да бъдат изпуснати в почвата. И без обичайната инфраструктура, химическите отпадъци могат да бъдат незаконно изхвърлени от промишлеността, предупреждава Звайненбург.

Както Маркос Орелана, специалният докладчик на ООН за токсичните вещества и правата на човека, обяснява, „въоръженият конфликт е усилвател [на замърсяването]“.

„Това подкопава способността на държавата да контролира ефективно опасните вещества и отпадъците на територията и всичко това води до повишено замърсяване и повишено излагане на хората на опасни вещества“, казва той. „Всеки има право да живее в нетоксична среда.“

Веднъж попаднали в околната среда, замърсителите могат да представляват сериозен риск за човешкото здраве и да бъдат трудни за отстраняване.

Три и половина десетилетия след катастрофата в Чернобил през 1986 г. посевите в района все още са замърсени с радиоактивност и настоящият конфликт изостря ситуацията. Ако замърсените почви са нарушени от интензивен трафик, войски, които копаят окопи или артилерийски снаряди, „винаги има потенциал повече от това замърсяване да се разпространи по-широко“, казва Дейвид Сантило, учен от изследователските лаборатории на Грийнпийс към Университета на Ексетър в Обединеното кралство.

„Радиоактивните вещества ще съществуват десетки хиляди, ако не и стотици хиляди години, защото те просто се разпадат толкова бавно и остават проблем през целия този период – наистина не искате да ги разпространявате наоколо“, предупреждава той.

Екипът на Сантило установява, че местните общности, базирани извън зоната за забрана на Чернобил преди инвазията на Русия, са били изложени на високи нива на радиоактивни изотопи чрез пиене на краве мляко и ядене на зърнени храни като пшеница, ръж и овес, отгледани на замърсена земя на 50 км (31 мили) южно от електроцентралата между 2011 г. и 2019 г. Проучването се фокусира върху изотопа стронций-90, който след като попадне в почвата, започва да се отделя. В кисели почви с ниски нива на калций, тази подвижна, водоразтворима форма може да бъде поета по-лесно от растенията. Правителственият мониторинг на събраните храни, съдържащи стронций в Украйна, приключи през 2013 г., но авторите на изследването твърдят, че е ясно, че това трябва да продължи.

Излагането на радиоактивни изотопи може да увреди човешкото здраве. При високи дози острите ефекти включват лъчева болест, повръщане, косопад и радиационни изгаряния, докато дългосрочните въздействия включват по-висок риск от рак.

Други опасни замърсители в Украйна са уранът и арсенът. Според UNEP проучванията преди конфликта показват значително замърсяване, включително арсен, във и около минните дейности в региона на Донбас, а също и около обектите за добив и обработка на уран. UNEP предупреждава, че рискът от разпространение на това съществуващо замърсяване, поради липса на управление и надзор може да се изостри от конфликта, но докато не бъдат извършени допълнителни проби и анализи, никой не знае истинската степен на това.

Обедненият уран, открит в бронебойни снаряди и броня на танкове, може да има сериозни последствия и да попречи на усилията за почистване, според UNEP. След като оръжията паднат в земята, те често остават заровени, така че на уранът са необходими десетилетия, за да се разтвори в почвата. При бозайниците тази уранова токсичност може да повлияе на развитието на мозъка, поведението и бъбречната функция. В допълнение към радиоактивните свойства, разтворимите съединения на обеднен уран също се концентрират в бъбреците при поглъщане с храна и напитки. Една от най-интензивните форми на експозиция може да възникне след края на войната, когато децата играят на стари военни превозни средства и танкове, поглъщат или вдишват замърсен прах от експлозии или работници се занимават с метала в пунктовете за скрап. Обедненият уран може да бъде прехвърлен на неродения плод чрез плацентата и задълбочено проучване на повече от 8500 бременни жени в Китай свързва излагането на уран с по-висок риск от преждевременно раждане.

След като замърсители, като тежки метали и радиоактивни вещества, попаднат в почвата, растенията могат да ги абсорбират чрез кореновата си система и хората могат да ги погълнат. Но Звайненбург казва, че няма много изследвания, които да показват, че тежките метали, използвани във войната, попадат в хранителната верига или се усвояват. „Бих се тревожил повече за пестицидите върху културите, които не се проверяват за безопасни нива“, казва той.

Повечето химически агенти, токсични за хората, са вредни и за други гръбначни животни и когато се задържат в растенията, могат да доведат до проблеми с развитието на тревопасните.

Радиоактивните изотопи около Чернобил също се извличат от дървета. „Дърветата са много добри, за съжаление, в пускането на корените си в замърсени почвени слоеве и извличането на тези радиоактивни замърсители в дървото“, казва Сантило. „Когато хората събират и изгарят дърва, това замърсяване се разпръсква още по-широко в пепелта, която се освобождава.“

Дърветата също изпомпват замърсители в листата си и когато те в крайна сметка паднат, всяко замърсяване се преразпределя обратно в почвата. „Конфликтът вероятно ще причини повече пожари, вероятно ще накара хората да бъдат по-директно изложени на почвата и ще увеличи търсенето на дървесина в района“, казва Сантило. „Това е широко разпространено. Трябва да изчакате някои неща да се развалят и, разбира се, да вземете мерки за защита на хората и животните, като ги държите далеч от зони или като не използвате дървесина или култури от определени места. Но когато получите конфликт, насложен върху всичкото това отгоре, започва да се създава ниво на хаос и липса на контрол, което означава, че определянето на това, което се е случило и кой е бил изложен на какво, става изключително трудно.“

Замърсяването на почвата, причинено от военни действия, води до много различни проблеми, казва Ганга Хетиараччи, химик по почвата в Канзаския държавен университет. „Това не е само химическо; то е и физическо, и биологично. Почвите могат да бъдат засегнати в продължение на десетилетия или повече поради [конфликт].“ Използването на тежки машини и оборудване може да уплътни почвата и да увреди екосистемата от микроби, живеещи в нея, дори и без химическо замърсяване, казва тя. Добре структурирана почва с въздушни джобове и пространство за оттичане на вода, заедно с разнообразен и процъфтяващ микробиом, са необходими за здравословен и продуктивен растеж на културите.

Тестването на почвата е от ключово значение за определяне на точно какво има там и в какви концентрации за всяка ситуация, казва Хетиараччи. След като коктейлът от замърсители бъде идентифициран и анализиран, трябва да се разработи дългосрочен план за справяне с него. „Определено можем да намерим решения“, казва тя.

Една от възможностите е да се използват растения за отстраняване на замърсителите от околната среда. Този процес е известен като фиторемедиация. Някои растения, като алисум и папрати, са известни като „хиперакумулатори“, тъй като са способни да поемат и съхраняват значителни количества неорганични замърсители като никел или арсен без никакво вредно въздействие върху собствения им растеж или функция.

Хетиараччи, при сътрудничество с НАТО, проучва как мискантусът или сребърната трева може да се използва за извличане на тежки метали, петролни въглеводороди и други замърсители от почвата на шест места в Украйна, САЩ, Чехия и Казахстан. Проучването установява, че използването на мискантус може също да подобри микробната активност на почвата и да ускори разграждането на органичните замърсители.

„[Отглеждането] на култури от биомаса [като мискантус] може да бъде привлекателна алтернатива на хранителните култури, защото те помагат да се запази замърсената почва на място и засилват микробните дейности [които могат] да ускорят разграждането на органични замърсители, като нефт“, казва Хетиараччи.

Слънчогледът има и екстра-активни качества. Те са използвани за извличане на радиоактивни изотопи от забранената зона около Чернобил и са използвани във фиторемедиацията на кадмий, олово, уран и хром. Бързорастящият индустриален коноп може също да натрупа някои тежки метали и синтетични индустриални химикали като диоксини в дълбоките корени и листа. И докато отглеждането на хранителни култури върху замърсена земя е проблем, растение като конопа може би може да бъде събрано и използвано като строителен материал, предполага Вито Гало, професор по химия в Политехниката на Бари, Италия.

Но фиторемедиацията „определено не е краткосрочно решение“, предупреждава Хетиараччи, добавяйки, че може да отнеме 20 години или повече, за да се ремедиира почвата с този метод.

За определени замърсители, като тежки метали, са необходими други решения, казва тя, тъй като растенията не са склонни да натрупват значителни концентрации. Това е така, защото тежките метали се абсорбират бързо от почвата или могат да се концентрират в корените, но да не се придвижат до издънките на растението, обяснява тя.

Така че може да отнеме „много дълго време, може би 200 години“, за да се извлекат замърсители с тежки метали от почвата чрез множество реколти, казва Хетиараччи. „Когато мислим за фитоекстракция, искаме растенията [в идеалния случай] да бъдат взети в издънки, за да можем да съберем тази биомаса, след което може би да я изгорим, така че металите да се концентрират в малък обем и след това да бъдат унищожени.“ Но улавянето на цялата летлива пепел би било невъзможно, така че ако биомасата е радиоактивна, тя трябва да бъде защитена по някакъв начин, предупреждава Сантило.

Радиоактивните вещества могат да бъдат отстранени от почвата с помощта на процес, известен като варуване, разпръскване на богата на калций креда или варовик върху повърхността на почвата, за да се намали киселинността преди оран. Според Сантило това потенциално може да намали преноса на радиоактивност от почвата към културите и може да бъде въведена централизирана услуга за изхвърляне на радиоактивно замърсена пепел, която в момента все още се използва като тор за култури. Но няма начин да се елиминира напълно, защото токсичността е толкова дифузна и широкообхватна, казва той.

Решенията, насочени към справяне със замърсителите от войната, трябва не само да се съсредоточат върху усилията за почистване, но и върху проектирането, производството, тестването и използването на оръжия, което трябва да включва „мислене за това как [някои химикали] могат да продължат да съществуват в околната среда“, казва Орелана.

Изключително важно е да се разгледа целият жизнен цикъл на химикалите и отпадъците, казва той. „Имаме не само наследството на въоръжения конфликт като физическо проявление на бойното поле, но и всички въздействия върху околната среда, които въоръженият конфликт включва.“

Междувременно ООН работи с украински служители за предоставяне на програми за обучение, събиране на повече доказателства и създаване на лаборатории, които могат да оценят замърсяването на земята. Всичко това трябва да е налице, преди да може да се предприеме възстановяване, казва Хинуд.

„Когато този конфликт приключи, ние искаме да се изградим отново по-екологични, по начин, който поддържа както околната среда, така и човешкото здраве“, казва тя.

Превод и редакция: Венета Николова