Нови доказателства: С какво е бил въоръжен хомо сапиенс в Европа преди 54 000 г.?

Пещера в Южна Франция са открити доказателства за най-ранното използване на лъкове и стрели в Европа – от Хомо сапиенс преди 54 000 години, или с 40 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега, позовавайки се на изследване публикувано в сп. „Сайънс адвансис“. 

В Африка използването на лъкове и стрели е документирано още преди 70 000 години. Досега най-ранните доказателства в Европа, намерени в Германия, датираха отпреди между 10 000 и 12 000 години. Настоящото изследване е изготвено на базата на инструменти, открити в пещерата Мандрен във френския департамент Дром. Обектът се разкопава от 1990 г. и няколко археологически пласта там проследяват повече от 80 000 години обитаване. На мястото са се редували Хомо сапиенс, съвременният човек, и неандерталецът.

Един от пластовете, наречен „Е“, е свързан с присъствието на Хомо сапиенс преди 54 000 години. Той се намира между два пласта, които свидетелстват за присъствието на неандерталци.

Във въпросния пласт са открити стотици изсечени каменни остриета, чиято фина изработка превъзхожда тази на намерените в другите пластове.

Остриетата се оказват ключови за изследователите, тъй като други материали, използвани за стрелба с лък, като дърво, влакна, кожа, са много по-крехки и изчезват с  времето, което като цяло затруднява идентифицирането на тази техника.

По онова време обитателите на пещерата, в която са открити животински кости, вероятно са ловували коне, бизони и елени.

Предишно изследване показва, че Хомо сапиенс и неандерталците са се редували в обитаването на мястото. Пътищата им вероятно са се пресичали, но учените не могат да кажат от какво естество са били тези срещи – дали са били мирни, или не, обяснява Лор Мец от изследователския екип. „Традициите и технологиите на тези две популации са били коренно различни, което илюстрира забележителното технологично предимство на съвременните популации по време на експанзията им на европейския континент“, казват в заключение авторите на изследването.

По публикацията работи: Велислава Велева