Богатството на България – любопитни факти за киселото мляко

За българското кисело мляко, нашумяло в началото на XX век със своите уникални свойства, способстващи за дълголетието, се носят легенди. Около неговата история има много любопитни факти. В езиците на Западна Европа самата дума за кисело мляко –  „йогурт”, се появява преди век и то в съчетанието „български йогурт”.

Такъв е случаят с появата на думата във френския език по справка на Академичната педагогическа документация. Популярността си вълшебният хранителен продукт, а по-късно и самата дума, дължат на млад български учен от катедрата по бактериология на Женевския университет, който през 1905 г. открива „виновника” за превръщането на прясното мляко в кисело – пръчковидна бактерия в съчетание с кълбовидна.

Откритието на българина Стамен Григоров прави силно впечатление на руския учен и бъдещ нобелов лауреат Иля Мечников, който по това време е зам.-директор на Института „Пастьор” в Париж  и се вълнува от темата за дълголетието. Той смята, че смъртта не е нищо друго, освен болест, която може да бъде лекувана както всяка друга. И стига до извода, че основната причина, която води организма към неговия заник, са гнилостните процеси в стомаха на човека, които бавно го „отравят”, пишат от Оbekti.bg

Изследвайки новооткритата бактерия, която впоследствие получава названието „бацилус булгарикус”, той констатира, че тя има способността да убива именно гнилостните микроорганизми в червата и така укрепва организма. Потвърждение на своята теория за влиянието на киселото мляко, в случая българско, върху дълголетието, той намира и в статистическите данни за столетниците в отделните страни. Класацията се води по онова време именно от България, където киселото мляко е основна храна от незапомнени времена.

Оттогава започва и дългият спор дали киселото мляко е измислено от българите или е просто една по-лековита разновидност на този продукт. Има няколко версии по въпроса. Една от тях твърди, че прабългарите, конен народ, идващ към Европа от Азия, първо практикувал пиенето на ферментирало мляко от кобила, кумис. Впоследствие, когато българите започват да водят по-уседнал живот, те започнали да консумират и ферментирало овче мляко, превръщайки го в гъсто кисело мляко. Според някои историци прадедите ни го наричали „катък”. Любопитно е, че подобна дума и до днес се използвала в областта Синджан, северозападен Китай, и звучи като „кътхък”.

Именно от Османската империя киселото мляко, най-вероятно българско, прави и първата си поява в Западна Европа, и то като лекарство. Френският крал Франсоа І (1515 -1547), донесъл полъха на Ренесанса във Франция, страдал от неизлечима болест на стомаха. Неговият тогавашен съюзник османския султан Сюлейман Великолепни му пратил лечител, който пристигнал със стадо от 40 овце. Вълшебното средство, което излекувало френския крал, било именно овче кисело мляко.

До средата на XX век във Франция, както и в повечето западноевропейски страни, киселото мляко се продавало само в аптеките в малки дози като лекарство за стомашни проблеми. Любопитно е, че именно инициативни емигранти от Балканите и Украйна научили французите да ползват киселото мляко като храна. Един от тях е Петър Горгачев, живеещ днес в Париж. Първоначално продуктът не се харесвал, на хората там им се струвало, че киселото мляко е просто пресечено прясно мляко и се чудели защо да дават пари за „развалено“ мляко – спомня си неговата съпруга г-жа Елена Горгачева. Но добрите храносмилателни, а и вкусови качества на киселото мляко постепенно го наложили на пазара.

Преди две години в България бе издигната статуя на откривателя на млечнокиселата бактерия, проф. Стамен Григоров. Освен гениален учен, създал  първата противотуберкулозна ваксина, той е изключително скромен и патриотичен българин. След откритието му, свързано с “лактобацилус булгарикус”, той получава много примамливи предложения. Неговият професор в Женева Леон Масол /Leon Massol/ го кани да оглави катедрата по бактериология. А малко по-късно му предлагат и да стане директор на филиала на Института „Пастьор” в Бразилия.

Младият 27-годишен българин обаче предпочита да се завърне и да работи в родината си, където оглавява болницата в родения си град Трън. Днес тя носи неговото име. Като военен лекар Стамен Григоров  участва във Втората балканска /1913 г/ и в Първата световна война.  Награден е с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст”. През 30-те години е поканен на работа в Милано, където успешно прилага своята противотуберкулозна ваксина в белодробните санаториуми на Италия. Когато през октомври 1945 г. проф. Григоров почива, преди да навърши 70 години, всички европейски радиостанции разпространяват тъжната вест за кончината на големия учен.

По публикацията работи: Велислава Велева