От медия „Нова вест“ се свързахме с градоначалника на Перник Станислав Владимиров, за да разберем мотивите му за напускането на БСП, ще се кандидатира ли отново за кмет на местните избори тази есен, както и какви са големите инфраструктурни проекти, които се случват в поверения му град. Какво още каза за нашата медия кметът на Перник, прочетете в интервюто му тук.
Станислав Владимиров е роден на 30.12.1978 г. в гр. Перник. Завършил е средното си образование в ГПЧЕ „Симеон Радев“ с профил Английски език. Висшето си образование завършва в УНСС със специалности „Стопанско управление“ – бакалавър и „Маркетинг“ – магистър. Работил е в сферата на финансовото и банково дело. Бил е заместник-кмет на община Перник по здравеопазване, социални дейности и сигурност. На парламентарните избори произведени на 12.05.2013 г. е избран за народен представител от 14-и МИР – Перник в 42-то Народно събрание. Член на Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите, Комисия по инвестиционно проектиране. През март 2017 г. е избран за народен представител в 44-то НС. На местните избори през 2019 г. е избран за кмет на община Перник.
Припомняме на читателите ни, че на провелия се миналата седмица Конгрес на Левицата се разрази истински екшън – членове на партията не бяха допуснати от охраната на събитието, което доведе до отцепването на много кадри от структурите на БСП:
Георги Свиленски и Борислав Гуцанов открито призоваха кметът на Перник да напусне своя пост, освен партията и отправиха тежки обвинения срещу него:
Ето какво каза специално за медия „Нова вест“ градоначалникът на Перник:
– Г-н Владимиров, какви са причините за напускането Ви на БСП?
Това е решение, което обмислям от седмици. Аз напуснах ръководните органи на партията миналото лято. Наистина, много трудно решение. Почти целият ми съзнателен живот е минал в БСП – много приятелства, много емоции, много сантименти… но средата изключително много се влоши през последните години. Започнаха преследвания от партийни другари, лепене на етикети, една омраза, една наистина токсична и отровна среда, която започна все повече и повече да се задълбочава.
Видяхте на Конгреса какво се случи – недопускане на делегати, сълзи в очите на тези хора, пропътували стотици километри. Невероятни мерки за сигурност – все едно вътре сме някакви зверове, които трябва да се изядем, а не колеги, другари, единомишленици, които трябва да правят политика, да правят истински дебати.
Изключването на една цяла младежка генерация от подготвени, кадърни, умни, способни хора, включително и от Пернишката ни структура, доведе до това, че търпението ми се изчерпа и взех това трудно и тежко решение за мен.
Така разбирам лидерството, че когато твои хора се отстраняват по такъв безпардонен начин, човек трябва да застане зад тях, ако вижда в свое лице лидерски качества. Ако иска да е ръководител, трябва да застане до тях в този труден момент.Решението за напускането на БСП ще ми тежи много месеци напред, но това е пътят, който съм поел.
Пожелавам успех на доскорошните ми партийни другари. Няма да им лепя етикети, както те си позволяват по мой адрес. С голяма част от тези хора аз съм работил дълго време. Не е коректно, не е етично, да им давам оценки и да им правя квалификации. Те са си поели по свой път, пожелавам им успех. Аз по техен адрес лоша дума няма да кажа.
Критикувал съм само Корнелия Нинова в много голям период от време, защото тя е наистина външно тяло за нашата партия. Тя не е от нашата партийна кръв. Заобградила се е с хора, които нямат нищо общо с БСП. Аз съм си позволявал критики по техен адрес, но за партийни мои другари, с които съм работил, няма да лепя етикети.
– Възнамерявате ли отново да се кандидатирате за кмет на Перник на предстоящите местни избори тази година?
Докато срещам тази огромна подкрепа от перничани, ще продължавам да ръководя и ще се кандидатирам за кмет на есен.
Ако отново бъда избран, ще продължа да работя за превръщане на моя град в това, което виждам в моите мечти. Срещам огромна подкрепа, така че съм заявил, че на есен ще се кандидатирам отново.
– Какви са големите инфраструктурни проекти в Перник, които се реализират в момента или предстоят да бъдат започнати?
Започнали сме още от началото на мандата наистина огромни проекти, които ще се реализират и в тази година. Знаете, че ние в момента имаме един полу-бюджет. За съжаление, предходният парламент не успя да изготви и един дългосрочен бюджет, който да ни даде по-големи възможности, но въпреки това сме се захванали с огромни инфраструктурни проекти, които ще реализираме тази година.
Такива са: рекултивацията на сметището ни. Това е не само един от големите проблеми на Перник, но и на много общини в България. Предстоят наказателни процедури. Ние сме на финалната права. Сметището е почти готово. Нова клетка изградихме на регионалното ни депо. Изграждаме плувен басейн със спортни зали, спортен балон. Ремонтираме старите ни спортни съоръжения. Много пътища, много водопроводи, много канализации се смениха в нашия град. Кръгови кръстовища бяха изградени. Облагородени бяха много междублокови пространства. Предстои саниране, което ще допринесе да се промени облика на Перник.
В момента в Перник се движат нови автобуси на градския транспорт. Спечелили сме още един проект, с който ще обновим автобусния транспорт. Подменено е и уличното ни осветление. Ако тръгна да изброявам всичко, няма да ни стигне времето. Десетки, десетки неща са, с които сме се захванали.
Поставили сме си много цели, изпълняваме ги и надявам се тази година да ги приключим успешно.
– По Ваши наблюдения станаха ли по-сплотени хората в Перник след инцидента със Сашко?
Ние в Перник показахме при много кризи, че сме като едно голямо семейство. Водната криза, след това Ковид-кризите, редица други събития и премеждия, които ни се случиха. При всичките тези предизвикателства ние бяхме като едно голямо семейство. Това ни дава огромна сила.
Повечето от кризите завършиха благополучно, включително и със Сашко. Това беше едно чудо, на което се радваше цяла България. Наистина тогава показахме, че ние можем да сме като един юмрук. Енергията е по-различна от тогава в нашия град. Градът се развива. Повече усмивки има по лицата на хората в моя град. Това искам да виждам и надявам се, със своите действия да продължавам да усмихвам моите съграждани.
– Благодарим Ви за този разговор.
