Д-р Вълкан Иванов: Трябва да се въведат национални стандарти от скалпела до ядрено-магнитния резонанс

Пред медия „Нова вест“, застана един млад успешен лекар – д-р Вълкан Иванов. В това интервю с него засегнахме въпросите за проблемите на здравеопазването в България и възможните начини за тяхното решаване. За какво още поговорихме с д-р Вълкан Иванов, ще разберете като прочетете целия ни разговор тук.

Д-р Вълкан Иванов е хирург и специалист по онкопластична хирургия на гърда. През септември 2017 година се завръща в България след 6-годишен престой в Обединеното кралство и с натрупан значителен опит в областта на хирургията на гърда. През последните пет години (2017-2022) работи едновременно както в страната, така и в чужбина за болници, сред които Oxford University Hospitals, John Radcliffe Hospital и Princess Alexandra Hospital Trust – Harlow, Essex. Д-р Вълкан Иванов е родом от Варна, където е завършил и висшето си образование. Женен, баща на две деца.

– Според Вас, какви са начините за повишаване на заплащането в сферата на здравеопазването в България?

Според мен, в българското здравеопазване има достатъчно пари. И като държавно финансиране, и като доплащане от страна на пациентите. Да не забравяме и частните здравни фондове, които също допринасят за пълненето на Здравната каса.

Проблемите произтичат от липсата на контрол и от неправилното насочване на паричните потоци. Не Ви ли се струва странно, че всяка частна болница сключва договор със Здравна Каса? За да се наложи сериозен контрол е необходимо ръководствата на болниците и медицинските центрове да не се избират според партийната си принадлежност, а според управленските си качествата.

За да бъде всеки служител в здравната сфера мотивиран (така се повишава и качеството на здравната грижа), е необходимо да има основно трудово възнаграждение, което да е гарантирано. То да се определя според квалификациите, стажа, уменията, качеството на работа. Трябва да има и допълнителни бонуси. Работиш повече – получаваш повече.

Не на последно място е нужен сериозен контрол и сериозни санкции срещу лекарите, които искат от пациентите 1000 лева за “избор на екип” в частния си кабинет или на паркинга зад болницата. Както и на санитарят, които иска 20 лева, за да смени уринаторна торба или чаршафите… Това е недопустимо!

Както във всяка една сфера на нашето общество ние “искаме да спрем корупцията, но нямаме желание”, така е и в здравеопазването. В момента в България се обособява сериозен медицински монопол, който според мен, в следващите 10 години допълнително ще влоши заплащането на медицинските специалисти, а респективно и качеството на здравеопазването.

– Какви са възможностите да се подобрят условията на труда в болниците и да се обновява медицинската апаратура?

Това зависи от една страна от ръководството на съответната болница, от друга – от самите здравни работници. Не би трябвало да е “топ” новина ремонт на операционна зала или отделение и това да се тиражира в медиите. Това е задължение на всяко едно ръководство. По този начин се намалява рискът от вътрешно-болнични инфекции. Лечебното място става предпочитано за пациентите. Самите служители работят с удоволствие и без излишен стрес.

В Англия, например, медицинската апаратура се обновява на всеки между 3 и 5 години, а инструментариумът – ежегодно. Работи се предимно с еднократни инструменти. В държавните, а и в някои частни болници в България, се работи с инструменти от преди 10-15 години. По себе си съдя, че когато разполагам с добри инструменти и качествена операционна апаратура, това скъсява оперативното време и се работи без излишен стрес.

Трябва да се въведат национални стандарти – от скалпела до ядрено-магнитния резонанс. В някои ДКЦ-та се използват мамографи, които са от преди 40г и се дават на пациентите рентгенови снимки! Това не може да се отчита като извършена дейност и да се заплаща от Касата.

– Как могат да бъдат задържани младите медицински специалисти в България?

Всичко, което вече споменах би било важно, за да се задържат медицинските специалисти в България. Аз си спомням кое ме изгони мен и знам, защо се върнах. Въпросът е, че никой не ни пита нас – медицинските емигранти. Никой не ни пита как сме работили, при какви условия, можем ли да го направим и тук така?

Сменят се правителства, министри, говори се, че има проблем с кадрите и нищо не се случва. Медицинските университети предпочитат чуждестранните студенти: идват – плащат – заминават! А защо са създадени? Кой им търси отговорност за продукцията, която произвеждат? На толкова малка държава, толкова много университети и след 6 години учене + 4-5 години специализация – създаваме неуверени и неспособни специалисти! Ако се предостави на всеки възможност за кариерно развитие, реална специализация, а не само документ за взета специалност – не са нужни и толкова високи заплати. Никой не трябва да се занимава с медицина, за да стане милионер. Да бъдеш лекар е призвание!

– Кои са най-големите проблеми пред здравеопазването в България?

Най-големият проблем е, че напълно изгубихме доверието на пациентите си. Това е процес, който започна преди близо 20 години. Стартираха го фармацевтични компании, които предлагаха заплащане срещу рецепта. Продължи се с клиничните пътеки – за да получаваш средства от Касата е важен броят на клиничните пътеки, а не качеството или мотивацията. Този процес беше довършен с гонението на критичните към ръководствата на болниците лекари.

При мен идват пациенти от цялата страна за второ, трето или четвърто мнение. Това не ми се е случвало никога за 11 години работа на Острова. Как може да има три различни мнения за една вече поставена диагноза? Пациенти биват лъгани, че ще им бъде извършена една операция, а се събуждат от анестезия с друга – това се случва и в София.

Респект към колегите, които все още се опитват да правят медицина и да помагат безкористно на своите пациенти, защото българската медицинска работната среда е силно замърсена и едва диша.

– Благодарим Ви много за този разговор.