Нашенци, които живеят в Белгия пожелаха да осиновят дете от Турция, останало самичко (ВИДЕО)

Животът поставил на изпитание Марина и Исмет преди малко повече от две години. Родил се синът им и започнала битката за неговото оцеляване. Решението да осиновят дете идва лесно.

По последни данни на турското социално министерство, обявени в събота вечерта, в момента над 330 деца без близки са настанени за лечение в болница. Българско семейство, което живее в Белгия, пожела да осинови едно от децата останали сами.

113 деца без семейства са настанени в социална институция. 78 са предадени на техни роднини. Числата постоянно се променят, а властите усилено търсят семействата на извадените от руините деца. „Той не може да говори, защото има канюлка, издава само звуци. След раждането не можах да го взема в ръце цели 8 месеца. Борба за живот, множество операции. Не бях готова, никой не е готов за това, което ще му сервира животът“, заяви Марина Димитрова.

Онази вечер и хората в Турция си легнали като нея. На сутринта животът им бил друг, присвоен от нещастието, а Марина не можела да приеме толкова мъка.“Аз две вечери не съм спала в началото, не мога да се успокоя. Чувствам се по някакъв начин дори аз виновна, че се е случило точно така, че едно дете или няколко деца, или много деца страдат, защото е мъничко и е останало някъде там в една малка дупчица и се е борило да може да диша, да може да го изкарат“, допълни Марина Димитрова.

„Най-малкото, което мога да осигуря – да бъде обичано както моите деца, да има човек, който да го прегърне, да го целуне, да почувства сигурност, когато спи да го милвам по главичката, както правя с моите деца. Това е намерението ми, не е нищо повече, искам да помогна на поне едно дете“, каза още Марина Димитрова. Предстои семейството на Марина да се свърже с турските власти. От съобщение на турското министерство по социалните въпроси става ясно обаче, че във връзка със земетресението няма специална програма за осиновяване или настаняване в приемно семейство. Така че и тази битка на Марина няма да е лесна, но за нея е важно да се състои.

По публикацията работи: Велислава Велева