Само след няколко дни, на 18 февруари е задушница. Както е известно традиционно на задушница във всички православни храмове се отслужва заупокойна литургия.
За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души”.
Хората посещават гробовете на своите починали близки и приятели, за да почетат паметта им, да си спомнят за тях и да се помолят за душите им. Както на всяка Задушница, се раздава жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“. По този начин се счита, че починалите раздават милостиня за своето спасение.
Месопустна (Голяма) задушница – 18 февруари. събота Тя е ден преди Месни Заговезни (празник с подвижна дата, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден). Голяма Задушница се нарича Месопустна и винаги се отбелязва точно една седмица пред началото на Великия пост.
